слънце весело припече.
И небето се засмея,
радост нова ни огрея. из Баба Марта от Елин Пелин
Баба Марта дойде вече,
слънце весело припече.
И небето се засмея,
радост нова ни огрея.
из Баба Марта от Елин Пелин
Март дойде! И ни очакват две много важни събития. Първото е един от най-хубавите български обичаи - закичването с мартенички в първия ден от месеца, когато пристига Баба Марта. Второто е дългоочакваната пролет, която ще настъпи астрономически на 21 март. Е, дано и времето е на наша страна и вече да открием сезона на приятните разходки на открито, упоритото изследване на любимата ни столица и още повече купон. Но сега - по същество.
Идеята за Баба Марта е заложена в българския фолклор като един от трите месеца в календара, които имат свои образи. Януари и февруари са двама братя с лют характер - Голям Сечко и Малък Сечко, а Баба Марта е тяхната сестра - ту добронамерена, ту непредвидимо зла. И за да се смекчи подлият й нрав, има определени празнични дни, на които се извършват обредни действия. Участниците са винаги жени, моми и деца, но съществува схващане, че Баба Марта не харесва по-възрастните дами и те трябва да внимават, за да не предизвикат гнева й.
Празниците, посветени на Баба Марта, са три. Първи март е символ на пролетта и носи пожелание за здраве и плодородие в началото на новия цикъл в природата. Тогава е прието да се окичваме с мартенички - обредна украса от усукани нишки от вълнена или памучна прежда в два цвята - бял и червен. Белият е символ на чистотата и щастието, а червеният - на живота. Мартеничката се връзва за здраве и против уроки от най-старата жена в семейството. Тази традиция не е изключително и само българска - тя е свързана с езическата история на Балканския полуостров и Средния Изток, свързана с култовете към природата. Някои специфични особености на обредните действия напомнят на тракийските и елинските обичаи.
Вторият важен за Баба Марта празник е Младенци, който се чества на 9 март. Тогава жените и най-вече бъдещите майки не вършат къщна работа. Месят се обредни хлябове, като младенци, боговица, квасеник, колачета и питки. Смята се, че на този ден излизат змиите и който убие такава, трябва да сложи в главата й семки босилек и да ги посади. Билката се използва като цяр и дори се вярва, че действа против магии. На 25 март пък е Благовец (или Благовещение). Тогава, въпреки Великия пост, е позволено да се яде риба и често се приготвя рибник (риба с ориз). На трапезата присъства и нещо зелено, като коприва, лапад или други, поради новонастъпилата пролет. Вярва се, че на този ден всяка отрова губи силата си, а раните зарастват по-бързо.
Е, разказахме ти някои любопитни неща за непредвидимата Баба Марта, но добре знаем, че това не разрешава проблема с трудния избор на мартенички. Тази година ние решихме да направим нещо малко по-различно - да ги оплетем сами. За тази цел не е необходимо нищо повече от бял и червен конец, ножица и мъничко въображение. Ако, разбира се, искаш да експериментираш, набави си мъниста, висулки, разноцветни конци и каквото още се сетиш. Но дори да го караш по-традиционно, бъди сигурен, че любимите ти хора ще оценят усилието - все пак е от сърце.
Честита Баба Марта!
Текст Деяна Узунова / Фотография Славея Йорданова