8. Следващите 30 секунди са за пътя обратно - отново усещаме стаята, стола, краката си. Чак тогава отваряме очи.
И по-точно - от кратката статия на Анди Пъдикъм, който е бивш будистки монах и настоящ гуру. Същият може да се похвали само с пациенти от голям калибър като министри, футболисти, рокзвезди и дори психиатри. Няколкото стъпки, които ни предлага да направим, отнемат едва десет минути, но за целта ни трябва спокойно място.
1. Разхлабваме вратовръзките и коланите, сваляме високите токчета и сядаме на стол, за предпочитане на ръба му.
2. Изправяме гръб, слагаме длани на коленете и зарейваме поглед нанякъде си.
3. Поемаме дълбоко въздух пет пъти, като вдишваме през носа и издишваме през устата. На последното издишване затваряме очи.
4. Отпускаме тялото си и се съсредоточаваме върху стойката и точките от него, които докосват стола и пода.
5. Проследяваме мислите си - откъде идват и какви настроения носят (и нищо да не носят, няма страшно). Важно е да не забравяме, че само наблюдаваме себе си, без да променяме позицията си.
6. Следват 30 секунди, в които си даваме сметка защо правим всичко това, каква е целта на медитацията. Ако имаме такава, веднага я разкарваме - тук сме само за да се отпуснем и нищо друго.
7. Отново обръщаме внимание на дишането и започваме да броим - на едно вдишваме, на две издишваме, и така до десет. Правим го няколко пъти, докато освободим съзнанието си напълно.
8. Следващите 30 секунди са за пътя обратно - отново усещаме стаята, стола,
краката си. Чак тогава отваряме очи.
Илюстрации: Кристина Гуитиън.