Стръкчета от растението са открити и в египетски гробници, а японските благородници носели по няколко освежаващи листа в метални кутийки, закачени на поясите им. Древните римляни също надушили ободряващото им действие, затова карали учениците в школите да носят ментови венци за повишаване на концентрацията. И не били далеч от истината - днес знаем със сигурност, че билката раздвижва ума, успокоява стомаха и лекува жлъчката, а ментовото масло е всепризнат чудодеен мехлем за раздразнена кожа. Ефекта на изстудяване дължи на активната си съставка ментол и, както знаем от разните дъвки и бонбонки, точно той отпушва дихателните пътища.
Тия дни учените съобщиха, че е идеална и в борбата с хроничната болка. Рецепторите, които улавят лютиво-хладния ефект на ментола, се наричат TRPM8, и когато ги изолирали у мишки, животинките от раз станали по-малко чувствителни към резки температурни промени. Или казано на прост език - ако нямаме този рецептор, хващането на сгорещен тиган с голи ръце би било шега работа.
В ботаниката ментата е описана за първи път през 1696-а, но години по-късно става ясно, че не е отделен вид растение, а хибрид между водна мента и джоджен, за което се е погрижила самата природа. Също така цветовете му са крайно любими на пчелите, така че голяма част от меда съдържа всичко полезно, изброено досега.
Чудната билка обаче не среща одобрение навсякъде - в Австралия, Нова Зеландия и островите Галапагос се смята за най-обикновен бурен. Причината е, че там имало стотици ферми за отглеждането й, но когато били изоставени, билката започнала да избуява и задушава останалата флора. Най-много нейни фенове живеят в Щатите, където се отглежда 70% от ментата в света, а у нас има около 9 вида, които се намират до един при бабите на „Графа". Фотография Васил Танев
Името на билката произлиза от древногръцката митология - Минте
била нимфа, която се задявала с бога на подземния свят Хадес. Виждайки ги как
мърсуват, жена му Персефона я превърнала в растение, а горкият неверник така и
не успял да развали магията. За сметка на това й дал чуден аромат, с който да
пленява всеки, който мине покрай нея.
Стръкчета от растението са открити и в египетски гробници, а
японските благородници носели по няколко освежаващи листа в метални кутийки,
закачени на поясите им. Древните римляни също надушили ободряващото им действие,
затова карали учениците в школите да носят ментови венци за повишаване на концентрацията.
И не били далеч от истината - днес знаем със сигурност, че билката раздвижва
ума, успокоява стомаха и лекува жлъчката, а ментовото масло е всепризнат
чудодеен мехлем за раздразнена кожа. Ефекта на изстудяване дължи на активната си съставка ментол и, както знаем от разните дъвки и бонбонки, точно той отпушва дихателните пътища.
Тия дни учените съобщиха, че е идеална и в борбата с хроничната
болка. Рецепторите, които улавят лютиво-хладния ефект на ментола, се наричат TRPM8, и когато ги изолирали
у мишки, животинките от раз станали по-малко чувствителни към резки
температурни промени. Или казано на прост език - ако нямаме този рецептор,
хващането на сгорещен тиган с голи ръце би било шега работа.
В ботаниката ментата е описана за първи път през 1696-а, но
години по-късно става ясно, че не е отделен вид растение, а хибрид между водна
мента и джоджен, за което се е погрижила самата природа. Също така цветовете му
са крайно любими на пчелите, така че голяма част от меда съдържа всичко
полезно, изброено досега.
Чудната билка обаче не среща одобрение навсякъде - в
Австралия, Нова Зеландия и островите Галапагос се смята за най-обикновен бурен.
Причината е, че там имало стотици ферми за отглеждането й, но когато били
изоставени, билката започнала да избуява и задушава останалата флора. Най-много
нейни фенове живеят в Щатите, където се отглежда 70% от ментата в света, а у
нас има около 9 вида, които се намират до един при бабите на „Графа".
Фотография Васил Танев