Още: Вдъхновяващи цитати на Опра Уинфри
че станах ази хайдутин,Още: 13 философски цитата на Галилео Галилей
Още: 12 златни правила на Рокфелер. Свързват се с богатството и успеха!
Но кълни майко, проклинай таз турска черна прокуда,Още: 10 гениални мисли на Ърнест Хемингуей! Седмата е велика!
дето нас млади пропъди по тази тежка чужбина –Още: 10 цитата на Георги Господинов. Осмият е много въздействащ!
да ходим, да се скитаме немили, клети, недраги!Още: 20 велики цитати на Астрид Линдгрен. Десетият е учудващо верен!
Аз зная, майко, мил съм ти, че може млад да загина,Още: 17 от най-вдъхновяващите цитати на Опра Уинфри. Десетият е направо уникален!
ах, утре като премина през тиха бяла Дунава!Още: 20 мъдри мисли на Аристотел. Шестата е озадачаваща
Но кажи какво да правя, кат' си ме, майко, родилаОще: 10 цитата от "Живот в скалите"
със сърце мъжко, юнашко, та сърце, майко, не траеОще: 10 мъдрости от Далай Лама
да гледа турчин, че бесней над бащино ми огнище, Ах, мале – майко юнашка! Прости ме и веч прощавай! Аз вече пушка нарамих и на глас тичам народен срещу врагът си безверен. Там аз за мило, за драго, за теб, за баща, за братя за него ще се заловя, пък… каквото сабя покаже, и честта, майко, юнашка! Дружина тръгва, отива, пътят е страшен, но славен: аз може млад да загина… Но… стига ми тая награда – да каже нявга народът умря сиромах за правда, за правда и за свобода. *** Из "Хайдути" Я надуй, дядо, кавала, след теб да викна – запея песни юнашки, хайдушки, песни за вехти войводи – за Чавдар страшен хайдутин, за Чавдар вехта войвода – синът на Петка Страшника! Да чуят моми и момци по сборове и по седенки; юнаци по планините, и мъже в хладни механи какви е деца разждала, раждала, ражда и сега българска майка юнашка; какви е момци хранила, хранила, храни и днеска нашата земя хубава! Ах, че мен, дядо, додея любовни песни да слушам, а сам за тегло да пея, за тегло дядо, сюрмашко, и за свойте си кахъри, кахъри черни ядове! Тъжно ми й, дядо, жално ми й, ала засвири – не бой се – аз нося сърце юнашко, глас имам меден загорски, та 'ко ме никой не чуе, песента ще се пронесе по гори и по долища – горите ще я поемат, долища ще я повторят, и тъгата ми ще мине, тъгата, дядо, от сърце! Пък който иска да тегли – тежко му нима ще кажа? Юнакът тегло не търи – ала съм думал и думам: Блазе му, който умее за чест и воля да мъсти – доброму добро да прави, лошия с ножа по глава, – пък ще си викна песента! Кой не знай Чавдар Войвода, кой не е слушал за него? Чорбаджия ли изедник, или турските сердари? Овчар ли по планината, или пък клети сюрмаси! Водил бе Чавдар дружина тъкмо до двайсет години, и страшен беше хайдутин, за чорбаджии и турци; ала за клети сюрмаци крило бе Чавдар войвода! Затуй му пее песента на Странджа-баир гората, на Ирин-Пирин тревата; меден ми кавал приглася от Цариграда то Сръбско, и с ясен ми глас жетварка от Бяло море до Дунав – по румелийски полета… Един бе Чавдар войвода – един на баща и майка, един на вярна дружина… *** "Хаджи Димитър" Жив е той, жив е! Там на Балкана, потънал в кърви лежи и пъшка юнак с дълбока на гърди рана, юнак във младост и сила мъжка. На една страна захвърлил пушка, на друга сабя на две строшена: очи темнеят, глава се люшка, уста проклинат цяла вселена! Лежи юнакът, а на небето слънцето спряно сърдито пече; жетварка пее нейде в полето, и кръвта още по-силно тече! Жетва е сега… Пейте, робини, тез тъжни песни! Грей и ти, слънце, в таз робска земя! Ще да загине и тоя юнак… Но млъкни, сърце! Тоз, който падне в бой за свобода, той не умира. Него жалеят земя и небо, звяр и природа и певци песни за него пеят. Денем му сянка пази орлица, и вълк му кротко раната ближи; над него сокол, юнашка птица, и тя се за брат, за юнак грижи! Настане вечер – месец изгрее, звезди обсипят свода небесен; гора зашуми, вятър повее, – Балканът пее хайдушка песен! И самодиви в бяла премяна, чудни, прекрасни, песен подемат, – тихо нагазват трева зелена и при юнакът дойдат, та седнат. Една му с билки раната върже, друга го пръсне с вода студена, трета го в уста целуне бърже, – а той я гледа, – мила, засмена! "Кажи ми, сестро, де – Караджата? Де е и мойта вярна дружина? Кажи ми, пък ми вземи душата, аз искам, сестро, тук да загина? И плеснат с ръце, пасе прегърнат, и с песни хвръкват те в небесата, – летят и пеят, дорде осъмнат, и търсят духът на Караджата… Но съмна вече! И на Балкана юнакът лежи, кръвта му тече, – вълкът му ближе лютата рана, и слънцето пак печели – пече! *** О, мой Боже, правий Боже, не ти що си в небесата, а ти що си в мене, Боже, в мен – в сърцето и душата. Не ти, комуто се кланят калугери и попове и комуто свещи палят православните скотове; не ти, който си направил от кал мъжът и жената, а човекът си оставил роб да бъде на земята; не ти, който си помазал царе, папи, патриарси, а в неволя си зарязал мойте братя сиромаси; не ти, който учиш робът да търпи и да се моли и храниш го дор до гробът само със надежди голи; не ти, боже, на лъжците, на безчестните тирани, не ти, идол на глупците, на човешките душмани! А ти, боже, на разумът, защитниче на робите, на когото щат празнуват денят скоро народите! Вдъхни всеки му, о, боже! любов жива за свобода – да се бори кой как може с душманите на народа. Покрепи и мен ръката, та кога въстане робът, в редовете на борбата да си найда и аз гробът! Не оставяй да изстине буйно сърце на чужбина, и гласът ми да премине тихо, като през пустиня!… "Моята молитва" *** Из "Майце си" Ти ли си, мале, тъй жално пела, ти ли си мене три годин клела, та скитник ходя злочестен ази и срещам това, що душа мрази? Весел ме гледат мили другари, че с тях наедно и аз се смея, но те не знаят, че аз веч тлея, че мойта младост слана попари! Отде да знаят? Приятел нямам да му разкрия що в душа тая; кого аз любя и в какво вярвам – мечти и мисли – от що страдам. *** "До моето първо либе" Остави таз песен любовна, не вливай ми в сърце отрова, – млад съм аз, но младост не помня, пък и да помня, не ровя туй що съм ази намразил и пред тебе с крака погазил. Забравѝ туй време, га плачех за поглед мил и за въздишка; роб бях тогаз – вериги влачех, та за една твоя усмивка, безумен аз светът презирах и чувства си в калта увирах! Забравѝ ти онез полуди, в тез гърди веч любов не грее и не можеш я ти събуди там, де скръб дълбока владее, де сичко е с рани покрито и сърце зло в злоба обвито! Ти имаш глас чуден – млада си, но чуйш ли как пее гората? Чуйш ли как плачат сиромаси? За тоз глас ми копней душата, и там тегли сърце ранено, там, де е сè с кърви облено! из "До моето първо либе" *** Из "Обесването на Васил Левски" О, майко моя, родино мила, защо тъй жално, тъй милно плачеш? Гарване и ти, птицо проклета, на чий гроб тамо тъй грозно грачеш? Ох, зная, зная, ти плачеш, майко, затуй, че ти си черна робиня, затуй, че твоят свещен глас, майко, е глас без помощ, глас във пустиня! Плачи! Там, близо до град София стърчи, аз видях, черно бесило, и твой един син, Българийо, виси на него със страшна сила.Из "На прощаване в 1868 г."
Не плачи, майко, не тъжи,
Още: Вдъхновяващи цитати на Опра Уинфри
че станах ази хайдутин,
хайдутин, майко, бунтовник,
Още: 13 философски цитата на Галилео Галилей
та тебе клета оставих
за първо чедо да жалиш!
Още: 12 златни правила на Рокфелер. Свързват се с богатството и успеха!
Но кълни майко, проклинай
таз турска черна прокуда,
Още: 10 гениални мисли на Ърнест Хемингуей! Седмата е велика!
дето нас млади пропъди
по тази тежка чужбина –
Още: 10 цитата на Георги Господинов. Осмият е много въздействащ!
да ходим, да се скитаме
немили, клети, недраги!
Още: 20 велики цитати на Астрид Линдгрен. Десетият е учудващо верен!
Аз зная, майко, мил съм ти,
че може млад да загина,
Още: 17 от най-вдъхновяващите цитати на Опра Уинфри. Десетият е направо уникален!
ах, утре като премина
през тиха бяла Дунава!
Още: 20 мъдри мисли на Аристотел. Шестата е озадачаваща
Но кажи какво да правя,
кат' си ме, майко, родила
Още: 10 цитата от "Живот в скалите"
със сърце мъжко, юнашко,
та сърце, майко, не трае
Още: 10 мъдрости от Далай Лама
да гледа турчин, че бесней
над бащино ми огнище,
Ах, мале – майко юнашка!
Прости ме и веч прощавай!
Аз вече пушка нарамих
и на глас тичам народен
срещу врагът си безверен.
Там аз за мило, за драго,
за теб, за баща, за братя
за него ще се заловя,
пък… каквото сабя покаже,
и честта, майко, юнашка!
Дружина тръгва, отива,
пътят е страшен, но славен:
аз може млад да загина…
Но… стига ми тая награда –
да каже нявга народът
умря сиромах за правда,
за правда и за свобода.
***
Из "Хайдути"
Я надуй, дядо, кавала,
след теб да викна – запея
песни юнашки, хайдушки,
песни за вехти войводи –
за Чавдар страшен хайдутин,
за Чавдар вехта войвода –
синът на Петка Страшника!
Да чуят моми и момци
по сборове и по седенки;
юнаци по планините,
и мъже в хладни механи
какви е деца разждала,
раждала, ражда и сега
българска майка юнашка;
какви е момци хранила,
хранила, храни и днеска
нашата земя хубава!
Ах, че мен, дядо, додея
любовни песни да слушам,
а сам за тегло да пея,
за тегло дядо, сюрмашко,
и за свойте си кахъри,
кахъри черни ядове!
Тъжно ми й, дядо, жално ми й,
ала засвири – не бой се –
аз нося сърце юнашко,
глас имам меден загорски,
та 'ко ме никой не чуе,
песента ще се пронесе
по гори и по долища –
горите ще я поемат,
долища ще я повторят,
и тъгата ми ще мине,
тъгата, дядо, от сърце!
Пък който иска да тегли –
тежко му нима ще кажа?
Юнакът тегло не търи –
ала съм думал и думам:
Блазе му, който умее
за чест и воля да мъсти –
доброму добро да прави,
лошия с ножа по глава, –
пък ще си викна песента!
Кой не знай Чавдар Войвода,
кой не е слушал за него?
Чорбаджия ли изедник,
или турските сердари?
Овчар ли по планината,
или пък клети сюрмаси!
Водил бе Чавдар дружина
тъкмо до двайсет години,
и страшен беше хайдутин,
за чорбаджии и турци;
ала за клети сюрмаци
крило бе Чавдар войвода!
Затуй му пее песента
на Странджа-баир гората,
на Ирин-Пирин тревата;
меден ми кавал приглася
от Цариграда то Сръбско,
и с ясен ми глас жетварка
от Бяло море до Дунав –
по румелийски полета…
Един бе Чавдар войвода –
един на баща и майка,
един на вярна дружина…
***
"Хаджи Димитър"
Жив е той, жив е! Там на Балкана,
потънал в кърви лежи и пъшка
юнак с дълбока на гърди рана,
юнак във младост и сила мъжка.
На една страна захвърлил пушка,
на друга сабя на две строшена:
очи темнеят, глава се люшка,
уста проклинат цяла вселена!
Лежи юнакът, а на небето
слънцето спряно сърдито пече;
жетварка пее нейде в полето,
и кръвта още по-силно тече!
Жетва е сега… Пейте, робини,
тез тъжни песни! Грей и ти, слънце,
в таз робска земя! Ще да загине
и тоя юнак… Но млъкни, сърце!
Тоз, който падне в бой за свобода,
той не умира. Него жалеят
земя и небо, звяр и природа
и певци песни за него пеят.
Денем му сянка пази орлица,
и вълк му кротко раната ближи;
над него сокол, юнашка птица,
и тя се за брат, за юнак грижи!
Настане вечер – месец изгрее,
звезди обсипят свода небесен;
гора зашуми, вятър повее, –
Балканът пее хайдушка песен!
И самодиви в бяла премяна,
чудни, прекрасни, песен подемат, –
тихо нагазват трева зелена
и при юнакът дойдат, та седнат.
Една му с билки раната върже,
друга го пръсне с вода студена,
трета го в уста целуне бърже, –
а той я гледа, – мила, засмена!
"Кажи ми, сестро, де – Караджата?
Де е и мойта вярна дружина?
Кажи ми, пък ми вземи душата,
аз искам, сестро, тук да загина?
И плеснат с ръце, пасе прегърнат,
и с песни хвръкват те в небесата, –
летят и пеят, дорде осъмнат,
и търсят духът на Караджата…
Но съмна вече! И на Балкана
юнакът лежи, кръвта му тече, –
вълкът му ближе лютата рана,
и слънцето пак печели – пече!
***
О, мой Боже, правий Боже,
не ти що си в небесата,
а ти що си в мене, Боже,
в мен – в сърцето и душата.
Не ти, комуто се кланят
калугери и попове
и комуто свещи палят
православните скотове;
не ти, който си направил
от кал мъжът и жената,
а човекът си оставил
роб да бъде на земята;
не ти, който си помазал
царе, папи, патриарси,
а в неволя си зарязал
мойте братя сиромаси;
не ти, който учиш робът
да търпи и да се моли
и храниш го дор до гробът
само със надежди голи;
не ти, боже, на лъжците,
на безчестните тирани,
не ти, идол на глупците,
на човешките душмани!
А ти, боже, на разумът,
защитниче на робите,
на когото щат празнуват
денят скоро народите!
Вдъхни всеки му, о, боже!
любов жива за свобода –
да се бори кой как може
с душманите на народа.
Покрепи и мен ръката,
та кога въстане робът,
в редовете на борбата
да си найда и аз гробът!
Не оставяй да изстине
буйно сърце на чужбина,
и гласът ми да премине
тихо, като през пустиня!…
"Моята молитва"
***
Из "Майце си"
Ти ли си, мале, тъй жално пела,
ти ли си мене три годин клела,
та скитник ходя злочестен ази
и срещам това, що душа мрази?
Весел ме гледат мили другари,
че с тях наедно и аз се смея,
но те не знаят, че аз веч тлея,
че мойта младост слана попари!
Отде да знаят? Приятел нямам
да му разкрия що в душа тая;
кого аз любя и в какво вярвам –
мечти и мисли – от що страдам.
***
"До моето първо либе"
Остави таз песен любовна,
не вливай ми в сърце отрова, –
млад съм аз, но младост не помня,
пък и да помня, не ровя
туй що съм ази намразил
и пред тебе с крака погазил.
Забравѝ туй време, га плачех
за поглед мил и за въздишка;
роб бях тогаз – вериги влачех,
та за една твоя усмивка,
безумен аз светът презирах
и чувства си в калта увирах!
Забравѝ ти онез полуди,
в тез гърди веч любов не грее
и не можеш я ти събуди
там, де скръб дълбока владее,
де сичко е с рани покрито
и сърце зло в злоба обвито!
Ти имаш глас чуден – млада си,
но чуйш ли как пее гората?
Чуйш ли как плачат сиромаси?
За тоз глас ми копней душата,
и там тегли сърце ранено,
там, де е сè с кърви облено!
из "До моето първо либе"
***
Из "Обесването на Васил Левски"
О, майко моя, родино мила,
защо тъй жално, тъй милно плачеш?
Гарване и ти, птицо проклета,
на чий гроб тамо тъй грозно грачеш?
Ох, зная, зная, ти плачеш, майко,
затуй, че ти си черна робиня,
затуй, че твоят свещен глас, майко,
е глас без помощ, глас във пустиня!
Плачи! Там, близо до град София
стърчи, аз видях, черно бесило,
и твой един син, Българийо,
виси на него със страшна сила.