Тъй като днес е Национален ден на спорта, решихме да ти разкажем малко за един леко недооценен у нас спорт, който съществува от много години вече, а именно скейтбординга. Ще направим една кратка ретроспекция на историята му и най-големите имена, качвали се някога на дъската. Скейтът е глобален феномен, който се появява доста преди много от нас да са се родили, а днес набира все повече фенове и популярност, като дори може да се мери с футбола (и бейзбола в Щатите). Много родители сами окуражават децата си да се захванат с точно това начинание. И докато преди около 20 години на скейта все още се гледаше като на опасен спорт, сега е широко разпространен и обичан (но не по-малко опасен). Даже лятото на миналата година го обявиха за олимпийски спорт и ще е част от Олимпийските игри през 2020 в Токио.
Как поникнаха колелца на дъската? През 50-те години калифорнийски сърфисти решават, че искат да карат дъските си и по улиците и така се ражда идеята за дъска, към която да се прикрепят колелца и така лесно и просто се появяват “първородните” скейтове. Представи си какво е да си сред първите хора, станали някога свидетели на това събитие. Първата асоциация най-вероятно е била “радикално!”. През 60-те скейтът е вече в разгара си, компании като Jack’s, Hobie и Makaha започват да правят реални състезания, състоящи се от downhill slalom и freestyle, където скейтъри като Torger Johnson, Woody Woodward и Danny Berer полагат основите за бъдещите поколения.
В средата на 60-те обаче спортът започва да замира, и едва неколцина остават верни на идеята и продължават да си сглобяват и усъвършенстват дъски. Може би една от причините хората да се отказват толкова рязко е заради опасността на спорта, което отчасти се дължи на глинените колелца, които са използвали тогава. През 1972 Frank Nasworthy създава уретанови колелца и така всичко се променя за скейта и той се завръща с високо вдигната... ъъ, дъска и повече ентусиазъм от всякога. Франк създава компанията Cadillac Wheels и оттам всичко само се разраства. През 1975 в Дел Мар се състои слалом и фрийстайл състезание на Ocean фестивала. В този ден отбор на име Zephyr показва на света какъв може да бъде скейтбордингът.
Те карат по невиждан до тогава начин, ниско, гладко и смело и така неусетно скейтът се превръща от хоби в нещо доста по-сериозно и вълнуващо. Zephyr има много членове, но най-известни от тях стават Tony Alva, Jay Adams и Stacy Peralta. Три години по-късно, през 1978, Alan Gelfand (по прякор Ollie) прави нещо, което води до революцията на скейта. Удряйки крака си по опашката на дъската и скачайки, като по този начин вдига дъската и себе си във въздуха, той полага основата на скейта, какъвто го познаваме днес. В края на 70-те обаче се нанася още един удар, когато публичните скейт паркове го отнасят заради безумната цена за застраховката, поради високия фактор на опасност.
През 80-те и 90-те скейтът продължава да се развива като антисистемна субкултура, какъвто го познаваме и днес. Скейтърите правят всичко възможно, за развитието и прогреса на спорта, затова започват да строят собствени рампи в задните си дворове - проблем за местните строителни компании, които забелязали, че дървеният им материал изчезва малко по малко. Но нека не забравяме, че и те са част от системата, така че няма проблем. Освен рампите, скейтърите виждат целия свят като един огромен скейт парк и плъзват по улиците. През това време и формата на дъските се променя, нагаждана и надграждана, така че да става все по-удобна и да може да преодолява всевъзможни препятствия.
Още нещо играе голяма роля за спорта и това е създаването на VHS. Отборът на Stacey Peralta и George Powell - Bones Brigade, започват да записват скейт видеа, които да достигнат до деца по цял свят. В този отбор са били и други големи имена като Steve Caballero, Tony Hawk, Mike McGill, Lance Mountain, Rodney Mullen и Kevin Staab. В края на 80-те vert скейтбординга става далеч по-непопулярен от street-а. През 1995 ESPN провежда първите X-Games. Състезанията имат голям успех и поставят скейта под прожекторите на мейнстрийма и така започва да достига до все повече хора.
А сега скейт паркове изскачат навсякъде, създават се стотици видео игри, които позволяват на всяко дете да бъде скейтър. Раждат се все повече и повече компании и се приемат все по-добре от обществото. Цялата тази визия на скейтърите като вандали или престъпници е сякаш изчезнала напълно. X-Games продължават да трупат популярност със скейтборда. И най-голямата разлика между тогава и днес е, че професионалните скейтъри правят сериозни пари от това и доказват, че не е нужно да имаш скучна професия, за да живееш добре. Скейтът повлиява и на модата, като днес дори хора, които са далеч от тази субкултура и спорта като цяло, носят дрехи и
обувки на скейт брандове. От тогава до днес това се е превърнало не просто в спорт, а в начин на живот. И ако дори веднъж си прекарал малко време на Паметника или на НДК, знаеш за какво говорим.
Ето имената, които заслужават да бъдат споменати и са наши лични фаворити: Tony Hawk, Bucky Lasek, Stacy Peralta, Tony Alva, Mike Vallely, Steve Caballero, Eric Koston, Rodney Mullen, Jay Adams, Bob Burnquist, Danny Way, Bam Margera, Chad Muska, Andrew Reynolds, Chris Cole, Ryan Sheckler и още много.
Текст Аби Белчева
Тъй като днес е Национален ден на спорта, решихме да ти разкажем малко за един леко недооценен у нас спорт, който съществува от много години вече, а именно скейтбординга. Ще направим една кратка ретроспекция на историята му и най-големите имена, качвали се някога на дъската. Скейтът е глобален феномен, който се появява доста преди много от нас да са се родили, а днес набира все повече фенове и популярност, като дори може да се мери с футбола (и бейзбола в Щатите). Много родители сами окуражават децата си да се захванат с точно това начинание. И докато преди около 20 години на скейта все още се гледаше като на опасен спорт, сега е широко разпространен и обичан (но не по-малко опасен). Даже лятото на миналата година го обявиха за олимпийски спорт и ще е част от Олимпийските игри през 2020 в Токио.
Как поникнаха колелца на дъската? През 50-те години калифорнийски сърфисти решават, че искат да карат дъските си и по улиците и така се ражда идеята за дъска, към която да се прикрепят колелца и така лесно и просто се появяват “първородните” скейтове. Представи си какво е да си сред първите хора, станали някога свидетели на това събитие. Първата асоциация най-вероятно е била “радикално!”. През 60-те скейтът е вече в разгара си, компании като Jack’s, Hobie и Makaha започват да правят реални състезания, състоящи се от downhill slalom и freestyle, където скейтъри като Torger Johnson, Woody Woodward и Danny Berer полагат основите за бъдещите поколения.
В средата на 60-те обаче спортът започва да замира, и едва неколцина остават верни на идеята и продължават да си сглобяват и усъвършенстват дъски. Може би една от причините хората да се отказват толкова рязко е заради опасността на спорта, което отчасти се дължи на глинените колелца, които са използвали тогава. През 1972 Frank Nasworthy създава уретанови колелца и така всичко се променя за скейта и той се завръща с високо вдигната... ъъ, дъска и повече ентусиазъм от всякога. Франк създава компанията Cadillac Wheels и оттам всичко само се разраства. През 1975 в Дел Мар се състои слалом и фрийстайл състезание на Ocean фестивала. В този ден отбор на име Zephyr показва на света какъв може да бъде скейтбордингът.
Те карат по невиждан до тогава начин, ниско, гладко и смело и така неусетно скейтът се превръща от хоби в нещо доста по-сериозно и вълнуващо. Zephyr има много членове, но най-известни от тях стават Tony Alva, Jay Adams и Stacy Peralta. Три години по-късно, през 1978, Alan Gelfand (по прякор Ollie) прави нещо, което води до революцията на скейта. Удряйки крака си по опашката на дъската и скачайки, като по този начин вдига дъската и себе си във въздуха, той полага основата на скейта, какъвто го познаваме днес. В края на 70-те обаче се нанася още един удар, когато публичните скейт паркове го отнасят заради безумната цена за застраховката, поради високия фактор на опасност.
През 80-те и 90-те скейтът продължава да се развива като антисистемна субкултура, какъвто го познаваме и днес. Скейтърите правят всичко възможно, за развитието и прогреса на спорта, затова започват да строят собствени рампи в задните си дворове - проблем за местните строителни компании, които забелязали, че дървеният им материал изчезва малко по малко. Но нека не забравяме, че и те са част от системата, така че няма проблем. Освен рампите, скейтърите виждат целия свят като един огромен скейт парк и плъзват по улиците. През това време и формата на дъските се променя, нагаждана и надграждана, така че да става все по-удобна и да може да преодолява всевъзможни препятствия.
Още нещо играе голяма роля за спорта и това е създаването на VHS. Отборът на Stacey Peralta и George Powell - Bones Brigade, започват да записват скейт видеа, които да достигнат до деца по цял свят. В този отбор са били и други големи имена като Steve Caballero, Tony Hawk, Mike McGill, Lance Mountain, Rodney Mullen и Kevin Staab. В края на 80-те vert скейтбординга става далеч по-непопулярен от street-а. През 1995 ESPN провежда първите X-Games. Състезанията имат голям успех и поставят скейта под прожекторите на мейнстрийма и така започва да достига до все повече хора.
А сега скейт паркове изскачат навсякъде, създават се стотици видео игри, които позволяват на всяко дете да бъде скейтър. Раждат се все повече и повече компании и се приемат все по-добре от обществото. Цялата тази визия на скейтърите като вандали или престъпници е сякаш изчезнала напълно. X-Games продължават да трупат популярност със скейтборда. И най-голямата разлика между тогава и днес е, че професионалните скейтъри правят сериозни пари от това и доказват, че не е нужно да имаш скучна професия, за да живееш добре. Скейтът повлиява и на модата, като днес дори хора, които са далеч от тази субкултура и спорта като цяло, носят дрехи и обувки на скейт брандове. От тогава до днес това се е превърнало не просто в спорт, а в начин на живот. И ако дори веднъж си прекарал малко време на Паметника или на НДК, знаеш за какво говорим.
Ето имената, които заслужават да бъдат споменати и са наши лични фаворити: Tony Hawk, Bucky Lasek, Stacy Peralta, Tony Alva, Mike Vallely, Steve Caballero, Eric Koston, Rodney Mullen, Jay Adams, Bob Burnquist, Danny Way, Bam Margera, Chad Muska, Andrew Reynolds, Chris Cole, Ryan Sheckler и още много.
Текст Аби Белчева
Гласували общо: 1 потребители