Още: Любими и безсмъртни откъси от произведения на Христо Ботев
и нов живот ми в жилите разливаОще: 20 мъдри мисли на Стив Джобс
Още: 20 велики цитата на Артър Конан Дойл
и кат звездица в тъмний мрак сияй, и мойта лодка води сред моретоОще: 9 предсказания на Айзък Азимов. Много изненадващи!
на щастьето към светлий хубав край!Още: 10 цитата на бащата на психоанализата Зигмунд Фройд. Звучат великолепно!
На таз, коя зарита в скръб безкрайна, кога в борбата падна аз сломен,Още: 10 вечни цитата на Ейбрахам Линкълн. Осмият е удивителен!
на моят гроб ще дойде в нощ потайна сълзици да пролее зарад мен!”Още: 13 вдъхновяващи цитата на Паулу Коелю. Шестият ще ви промени мисленето!
- Из „Посвещение” ***Още: 10 велики цитата на Ханс Кристиан Андерсен. Шестият е много красив!
Да се завърнеш в бащината къща, когато вечерта смирено гаснеОще: 10 незабравими цитата на Александър Стамболийски. Шестият ще ви изуми!
и тихи пазви тиха нощ разгръща да приласкае скръбни и нещастни. Да те присрещне старата на прага и сложил чело на безсилно рамо, да чезнеш в нейната усмивка блага и дълго да повтаряш: мамо, мамо... Смирено влязъл в стаята позната, последна твоя пристан и заслона, да шъпнеш тихи думи в тишината, впил морен поглед в старата икона: аз дойдох да дочакам мирен заник, че мойто слънце своя път измина... - из "Да се завърнеш в бащината къща" *** Помниш ли, помниш ли тихия двор, тихия дом в белоцветните вишни? - Ах, не проблясвайте в моя затвор, жалби далечни и спомени лишни - аз съм заключеник в мрачен затвор, жалби далечни и спомени лишни, моята стража е моят позор, моята казън са дните предишни! Помниш ли, помниш ли в тихия двор шъпот и смях в белоцветните вишни? - Ах, не пробуждайте светлия хор, хорът на ангели в дните предишни - аз съм заключеник в мрачен затвор, жалби далечни и спомени лишни, сън е бил, сън е бил тихия двор, сън са били белоцветните вишни! - из "Помниш ли, помниш ли тихия двор" *** Когато нощ се спусне над земята и морний ден в незнаен край замине, самин кат плаха сянка в тъмнината заскитвам аз сред тъмните градини. И дълго вслушан с трепет непонятен в словата на кристалното мълчанье, аз спомням за деня си невъзвратен и пролетното слънчево сиянье. Предчувствье смътно болен дух обзима, избликва кръв из цъфналите рани и пламва мъката неугасима зарад искрите, рано разпиляни. Тогава морен спирам край фонтана и плача с тях - те мойта скръб дозели, - оголени върби през есен ранна и кипариси в сън чела навели. - из "Когато нощ се спусне над земята" *** Аз искам да те помня все така: бездомна, безнадеждна и унила, в ръка ми вплела пламнала ръка и до сърце ми скръбен лик склонила. Градът далече тръпне в мътен дим, край нас, на хълма, тръпнат дървесата и любовта ни сякаш по е свята, защото трябва да се разделим. "В зори ще тръгна, ти в зори дойди и донеси ми своя взор прощален - да го припомня верен и печален в часа, когато Тя ще победи!" - О, Морна, Морна, в буря скършен злак, укрий молбите, вярвай - пролетта ни недосънуван сън не ще остане и ти при мене ще се върнеш пак! А все по-страшно пада нощ над нас, чертаят мрежа прилепите в мрака, утеха сетна твойта немощ чака, а в свойта вяра сам не вярвам аз. И ти отпущаш пламнала ръка и тръгваш, поглед в тъмнината впила, изгубила дори за сълзи сила. - Аз искам да те помня все така... - из"Аз искам да те помня все така"„На таз, кoято в нощи мълчаливи
кат призрак свят дохожда в моя кът
Още: Любими и безсмъртни откъси от произведения на Христо Ботев
и нов живот ми в жилите разлива
и с райска сладост пълни ми духът!
Още: 20 мъдри мисли на Стив Джобс
На таз, коя вирее ми в сърцето
Още: 20 велики цитата на Артър Конан Дойл
и кат звездица в тъмний мрак сияй,
и мойта лодка води сред морето
Още: 9 предсказания на Айзък Азимов. Много изненадващи!
на щастьето към светлий хубав край!
Още: 10 цитата на бащата на психоанализата Зигмунд Фройд. Звучат великолепно!
На таз, коя зарита в скръб безкрайна,
кога в борбата падна аз сломен,
Още: 10 вечни цитата на Ейбрахам Линкълн. Осмият е удивителен!
на моят гроб ще дойде в нощ потайна
сълзици да пролее зарад мен!”
Още: 13 вдъхновяващи цитата на Паулу Коелю. Шестият ще ви промени мисленето!
- Из „Посвещение”
***
Още: 10 велики цитата на Ханс Кристиан Андерсен. Шестият е много красив!
Да се завърнеш в бащината къща,
когато вечерта смирено гасне
Още: 10 незабравими цитата на Александър Стамболийски. Шестият ще ви изуми!
и тихи пазви тиха нощ разгръща
да приласкае скръбни и нещастни.
Да те присрещне старата на прага
и сложил чело на безсилно рамо,
да чезнеш в нейната усмивка блага
и дълго да повтаряш: мамо, мамо...
Смирено влязъл в стаята позната,
последна твоя пристан и заслона,
да шъпнеш тихи думи в тишината,
впил морен поглед в старата икона:
аз дойдох да дочакам мирен заник,
че мойто слънце своя път измина...
- из "Да се завърнеш в бащината къща"
***
Помниш ли, помниш ли тихия двор,
тихия дом в белоцветните вишни? -
Ах, не проблясвайте в моя затвор,
жалби далечни и спомени лишни -
аз съм заключеник в мрачен затвор,
жалби далечни и спомени лишни,
моята стража е моят позор,
моята казън са дните предишни!
Помниш ли, помниш ли в тихия двор
шъпот и смях в белоцветните вишни? -
Ах, не пробуждайте светлия хор,
хорът на ангели в дните предишни -
аз съм заключеник в мрачен затвор,
жалби далечни и спомени лишни,
сън е бил, сън е бил тихия двор,
сън са били белоцветните вишни!
- из "Помниш ли, помниш ли тихия двор"
***
Когато нощ се спусне над земята
и морний ден в незнаен край замине,
самин кат плаха сянка в тъмнината
заскитвам аз сред тъмните градини.
И дълго вслушан с трепет непонятен
в словата на кристалното мълчанье,
аз спомням за деня си невъзвратен
и пролетното слънчево сиянье.
Предчувствье смътно болен дух обзима,
избликва кръв из цъфналите рани
и пламва мъката неугасима
зарад искрите, рано разпиляни.
Тогава морен спирам край фонтана
и плача с тях - те мойта скръб дозели, -
оголени върби през есен ранна
и кипариси в сън чела навели.
- из "Когато нощ се спусне над земята"
***
Аз искам да те помня все така:
бездомна, безнадеждна и унила,
в ръка ми вплела пламнала ръка
и до сърце ми скръбен лик склонила.
Градът далече тръпне в мътен дим,
край нас, на хълма, тръпнат дървесата
и любовта ни сякаш по е свята,
защото трябва да се разделим.
"В зори ще тръгна, ти в зори дойди
и донеси ми своя взор прощален -
да го припомня верен и печален
в часа, когато Тя ще победи!"
- О, Морна, Морна, в буря скършен злак,
укрий молбите, вярвай - пролетта ни
недосънуван сън не ще остане
и ти при мене ще се върнеш пак!
А все по-страшно пада нощ над нас,
чертаят мрежа прилепите в мрака,
утеха сетна твойта немощ чака,
а в свойта вяра сам не вярвам аз.
И ти отпущаш пламнала ръка
и тръгваш, поглед в тъмнината впила,
изгубила дори за сълзи сила. -
Аз искам да те помня все така...
- из"Аз искам да те помня все така"