Незабравими откъси от произведения на Димчо Дебелянов

„На таз, кoято в нощи мълчаливи

 

кат призрак свят дохожда в моя кът

Още: Любими и безсмъртни откъси от произведения на Христо Ботев

 

и нов живот ми в жилите разлива

 

и с райска сладост пълни ми духът!

Още: 20 мъдри мисли на Стив Джобс

 

 

 

На таз, коя вирее ми в сърцето

Още: 20 велики цитата на Артър Конан Дойл

 

и кат звездица в тъмний мрак сияй,

 

и мойта лодка води сред морето

Още: 9 предсказания на Айзък Азимов. Много изненадващи!

 

на щастьето към светлий хубав край!

 

 

Още: 10 цитата на бащата на психоанализата Зигмунд Фройд. Звучат великолепно!

 

На таз, коя зарита в скръб безкрайна,

 

кога в борбата падна аз сломен,

Още: 10 вечни цитата на Ейбрахам Линкълн. Осмият е удивителен!

 

на моят гроб ще дойде в нощ потайна

 

сълзици да пролее зарад мен!”

Още: 13 вдъхновяващи цитата на Паулу Коелю. Шестият ще ви промени мисленето!

 

- Из „Посвещение”

 

***

Още: 10 велики цитата на Ханс Кристиан Андерсен. Шестият е много красив!

 

Да се завърнеш в бащината къща,

 

когато вечерта смирено гасне

Още: 10 незабравими цитата на Александър Стамболийски. Шестият ще ви изуми!

 

и тихи пазви тиха нощ разгръща

 

да приласкае скръбни и нещастни.

Още: 10 цитата от Стивън Кинг

 

Да те присрещне старата на прага

 

и сложил чело на безсилно рамо,

 

да чезнеш в нейната усмивка блага

 

и дълго да повтаряш: мамо, мамо...

 

Смирено влязъл в стаята позната,

 

последна твоя пристан и заслона,

 

да шъпнеш тихи думи в тишината,

 

впил морен поглед в старата икона:

 

аз дойдох да дочакам мирен заник,

 

че мойто слънце своя път измина...

 

- из "Да се завърнеш в бащината къща"

 

***

 

Помниш ли, помниш ли тихия двор,

 

тихия дом в белоцветните вишни? -

 

Ах, не проблясвайте в моя затвор,

 

жалби далечни и спомени лишни -

 

аз съм заключеник в мрачен затвор,

 

жалби далечни и спомени лишни,

 

моята стража е моят позор,

 

моята казън са дните предишни!

 

 

 

Помниш ли, помниш ли в тихия двор

 

шъпот и смях в белоцветните вишни? -

 

Ах, не пробуждайте светлия хор,

 

хорът на ангели в дните предишни -

 

аз съм заключеник в мрачен затвор,

 

жалби далечни и спомени лишни,

 

сън е бил, сън е бил тихия двор,

 

сън са били белоцветните вишни!

 

- из "Помниш ли, помниш ли тихия двор"

 

***

 

Когато нощ се спусне над земята

 

и морний ден в незнаен край замине,

 

самин кат плаха сянка в тъмнината

 

заскитвам аз сред тъмните градини.

 

 

 

И дълго вслушан с трепет непонятен

 

в словата на кристалното мълчанье,

 

аз спомням за деня си невъзвратен

 

и пролетното слънчево сиянье.

 

 

 

Предчувствье смътно болен дух обзима,

 

избликва кръв из цъфналите рани

 

и пламва мъката неугасима

 

зарад искрите, рано разпиляни.

 

 

 

Тогава морен спирам край фонтана

 

и плача с тях - те мойта скръб дозели, -

 

оголени върби през есен ранна

 

и кипариси в сън чела навели.

 

- из "Когато нощ се спусне над земята"

 

***

 

Аз искам да те помня все така:

 

бездомна, безнадеждна и унила,

 

в ръка ми вплела пламнала ръка

 

и до сърце ми скръбен лик склонила.

 

Градът далече тръпне в мътен дим,

 

край нас, на хълма, тръпнат дървесата

 

и любовта ни сякаш по е свята,

 

защото трябва да се разделим.

 

 

 

"В зори ще тръгна, ти в зори дойди

 

и донеси ми своя взор прощален -

 

да го припомня верен и печален

 

в часа, когато Тя ще победи!"

 

- О, Морна, Морна, в буря скършен злак,

 

укрий молбите, вярвай - пролетта ни

 

недосънуван сън не ще остане

 

и ти при мене ще се върнеш пак!

 

 

 

А все по-страшно пада нощ над нас,

 

чертаят мрежа прилепите в мрака,

 

утеха сетна твойта немощ чака,

 

а в свойта вяра сам не вярвам аз.

 

И ти отпущаш пламнала ръка

 

и тръгваш, поглед в тъмнината впила,

 

изгубила дори за сълзи сила. -

 

Аз искам да те помня все така...

 

- из"Аз искам да те помня все така"

„На таз, кoято в нощи мълчаливи

 

кат призрак свят дохожда в моя кът

Още: Любими и безсмъртни откъси от произведения на Христо Ботев

 

и нов живот ми в жилите разлива

 

и с райска сладост пълни ми духът!

Още: 20 мъдри мисли на Стив Джобс

 

 

 

На таз, коя вирее ми в сърцето

Още: 20 велики цитата на Артър Конан Дойл

 

и кат звездица в тъмний мрак сияй,

 

и мойта лодка води сред морето

Още: 9 предсказания на Айзък Азимов. Много изненадващи!

 

на щастьето към светлий хубав край!

 

 

Още: 10 цитата на бащата на психоанализата Зигмунд Фройд. Звучат великолепно!

 

На таз, коя зарита в скръб безкрайна,

 

кога в борбата падна аз сломен,

Още: 10 вечни цитата на Ейбрахам Линкълн. Осмият е удивителен!

 

на моят гроб ще дойде в нощ потайна

 

сълзици да пролее зарад мен!”

Още: 13 вдъхновяващи цитата на Паулу Коелю. Шестият ще ви промени мисленето!

 

- Из „Посвещение”

 

***

Още: 10 велики цитата на Ханс Кристиан Андерсен. Шестият е много красив!

 

Да се завърнеш в бащината къща,

 

когато вечерта смирено гасне

Още: 10 незабравими цитата на Александър Стамболийски. Шестият ще ви изуми!

 

и тихи пазви тиха нощ разгръща

 

да приласкае скръбни и нещастни.

Още: 10 цитата от Стивън Кинг

 

Да те присрещне старата на прага

 

и сложил чело на безсилно рамо,

 

да чезнеш в нейната усмивка блага

 

и дълго да повтаряш: мамо, мамо...

 

Смирено влязъл в стаята позната,

 

последна твоя пристан и заслона,

 

да шъпнеш тихи думи в тишината,

 

впил морен поглед в старата икона:

 

аз дойдох да дочакам мирен заник,

 

че мойто слънце своя път измина...

 

- из "Да се завърнеш в бащината къща"

 

***

 

Помниш ли, помниш ли тихия двор,

 

тихия дом в белоцветните вишни? -

 

Ах, не проблясвайте в моя затвор,

 

жалби далечни и спомени лишни -

 

аз съм заключеник в мрачен затвор,

 

жалби далечни и спомени лишни,

 

моята стража е моят позор,

 

моята казън са дните предишни!

 

 

 

Помниш ли, помниш ли в тихия двор

 

шъпот и смях в белоцветните вишни? -

 

Ах, не пробуждайте светлия хор,

 

хорът на ангели в дните предишни -

 

аз съм заключеник в мрачен затвор,

 

жалби далечни и спомени лишни,

 

сън е бил, сън е бил тихия двор,

 

сън са били белоцветните вишни!

 

- из "Помниш ли, помниш ли тихия двор"

 

***

 

Когато нощ се спусне над земята

 

и морний ден в незнаен край замине,

 

самин кат плаха сянка в тъмнината

 

заскитвам аз сред тъмните градини.

 

 

 

И дълго вслушан с трепет непонятен

 

в словата на кристалното мълчанье,

 

аз спомням за деня си невъзвратен

 

и пролетното слънчево сиянье.

 

 

 

Предчувствье смътно болен дух обзима,

 

избликва кръв из цъфналите рани

 

и пламва мъката неугасима

 

зарад искрите, рано разпиляни.

 

 

 

Тогава морен спирам край фонтана

 

и плача с тях - те мойта скръб дозели, -

 

оголени върби през есен ранна

 

и кипариси в сън чела навели.

 

- из "Когато нощ се спусне над земята"

 

***

 

Аз искам да те помня все така:

 

бездомна, безнадеждна и унила,

 

в ръка ми вплела пламнала ръка

 

и до сърце ми скръбен лик склонила.

 

Градът далече тръпне в мътен дим,

 

край нас, на хълма, тръпнат дървесата

 

и любовта ни сякаш по е свята,

 

защото трябва да се разделим.

 

 

 

"В зори ще тръгна, ти в зори дойди

 

и донеси ми своя взор прощален -

 

да го припомня верен и печален

 

в часа, когато Тя ще победи!"

 

- О, Морна, Морна, в буря скършен злак,

 

укрий молбите, вярвай - пролетта ни

 

недосънуван сън не ще остане

 

и ти при мене ще се върнеш пак!

 

 

 

А все по-страшно пада нощ над нас,

 

чертаят мрежа прилепите в мрака,

 

утеха сетна твойта немощ чака,

 

а в свойта вяра сам не вярвам аз.

 

И ти отпущаш пламнала ръка

 

и тръгваш, поглед в тъмнината впила,

 

изгубила дори за сълзи сила. -

 

Аз искам да те помня все така...

 

- из"Аз искам да те помня все така"

Гласували общо: 1 потребители