Друг е въпросът какъв тип трябва да пием. Специалистите нещо се поспряха и не вдигат толкова пара около рисковете какъв избор правим. Специално в България той е богат - минерална, изворна, трапезна и чешмяна има бол. Софиянци сме най-добре в това отношение, защото чешмяната тук е мека, което ще рече с ниско съдържание на минерали (което пък ще рече, че изобщо не ни трябват разни продукти против котлен камък, ама за това друг път). Естествено, най-препоръчителна си остава минералната вода, която съдържа повечко полезни минерали и соли, защото се добива от дълбоките недра на земята. Изворната също е полезна - получаваме ме я от източници по-близо до повърхността, но пак е от природата, нали така? Препоръчва се минералната да се редува с изворна или трапезна на всеки 15 дни, за да си отдъхне организмът ни от цялата тази полезност.
Иначе - нека бъдем пестеливи. За финал ще припомним други едни факти:
- ако не спрем водата, докато си мием зъбите, отиват около 20 л питейна, а пуснем ли кранчето само за плакнене, едва 8 л;
- при 10-минутен душ изтичат от 60 до 76 л, или по 6-7 на минута;
- едно пускане на водата в тоалетната отгърмява от 4 до 6 л при старите казанчета и не повече от 2 при икономичните.
Мисли за това не само на 22 март, международния ден на водата, ами и така, по принцип.
Да
припомним фактите. Покрива 70,9% от повърхността на Земята и въпреки това само 3%
от нея стават за пиене без
допълнително пречистване. Тялото ни пък съдържа до 78% вода (в зависимост от
теглото), което ни прави почти краставица по този показател. Дори и да изгуби до
10% от нея обаче, не е страшно - възстановява се като пич. Но нещата загрубяват
при температура на въздуха около 26 градуса - не изкарваме без течности повече
от 9 дни. За нормална дневна доза се води около 2,2 л (при жените) и около 2,9
л (при мъжете). Да не забравяме също, че около 20% от водата, която приемаме,
идва от храната.
Друг е въпросът какъв тип трябва
да пием. Специалистите нещо се поспряха и не вдигат толкова пара около рисковете
какъв избор правим. Специално в България той е богат - минерална, изворна,
трапезна и чешмяна има бол. Софиянци сме най-добре в това отношение, защото
чешмяната тук е мека, което ще рече с ниско съдържание на минерали (което пък
ще рече, че изобщо не ни трябват разни продукти против котлен камък, ама за
това друг път). Естествено, най-препоръчителна си остава минералната вода,
която съдържа повечко полезни минерали и соли, защото се добива от дълбоките
недра на земята. Изворната също е полезна - получаваме ме я от източници по-близо
до повърхността, но пак е от природата, нали така? Препоръчва се минералната да
се редува с изворна или трапезна на всеки 15 дни, за да си отдъхне организмът ни
от цялата тази полезност.
Иначе - нека бъдем пестеливи. За финал ще
припомним други едни факти:
- ако не спрем водата,
докато си мием зъбите, отиват около 20 л питейна, а пуснем ли кранчето само за
плакнене, едва 8 л;
- при 10-минутен душ изтичат от 60 до 76 л, или по 6-7 на
минута;
- едно пускане на водата в тоалетната отгърмява от 4 до 6 л
при старите казанчета и не повече от 2 при икономичните.
Мисли за това не само на 22 март, международния ден на
водата, ами и така, по принцип.