Първото в историята е регистрирано през 17 век, когато папа Инокентий VIII изпада в кома. Лекарят, който явно не бил особено умен, взима кръв от три момчета и я излива директно в устата му, което не само видяло сметката на папата, но и директно пратило младежите във Вечните ловни полета.
Първа стъпка към успеха, разбира се, било да се открие как точно действа кръвообръщението. Това се случва към средата на XVII век, когато има няколко успешни случая на преливане от животни (предимно овце) на хора. Нещо обаче все се прецаквало, и как няма да се прецаква, като никой и идея си нямал за кръвните групи.
Те са откритие на австриеца Карл Ландщайнер през 1901-ва, което след това му носи и заслужена Нобелова награда. Трийсет години по-късно той става и един от съоткривателите на различните резус фактори. От този момент нататък цялото начинание е в пъти по-безопасно и смъртността съвсем логично намалява.
Постепенно начините за съхраняване на кръв нарастват, а първата такава банка била открита през Втората световна война от Осуалд Хоуп Робъртсън - американец, служещ във френската армия.
Виж в Русия нещата избили в малко психо посока, но руснаците това го умеят. Доктор Александър Богданов припознал в кръвопреливането възможност да запази тялото младо за по-дълго време. Освен процедурите, които изпълнява професионално, той сам подновява кръвта във вените си с надеждата да постигне вечна младост. Хахото обаче умира, след като при една от тях се наблъсква до козирката със заразена кръв.
Днес да дариш кръв не е голяма философия и можем да го направим винаги стига да искаме. Кампаниите на БЧК са едно на ръка; доброволци се приемат и в Националния център по клинична и трансфузионна хематология на „Братя Миладинови" 112, и в „Света Анна" на „Димитър Моллов" 1. Толкова е лесно, а даже и не боли. Фотография Васил Танев
На 27 март 1914 година се извършва първото индиректно
преливане, или иначе казано - нещо като преминаване от аналогови към мобилни
телефони, само че по-животоспасяващо. За толкова важно медицинско откритие
кръвопреливането е доста закъсняло, но то да не би да е лесна тая работа?
Първото в историята е регистрирано през 17 век, когато папа
Инокентий VIII изпада в кома. Лекарят, който явно не бил особено умен, взима
кръв от три момчета и я излива директно в устата му, което не само видяло
сметката на папата, но и директно пратило младежите във Вечните ловни полета.
Първа стъпка към успеха, разбира се, било да се открие как
точно действа кръвообръщението. Това се случва към средата на XVII век, когато има няколко успешни
случая на преливане от животни (предимно овце) на хора. Нещо обаче все се
прецаквало, и как няма да се прецаква, като никой и идея си нямал за кръвните
групи.
Те са откритие на австриеца Карл Ландщайнер през 1901-ва,
което след това му носи и заслужена Нобелова награда. Трийсет години по-късно
той става и един от съоткривателите на различните резус фактори. От този момент
нататък цялото начинание е в пъти по-безопасно и смъртността съвсем логично намалява.
Постепенно начините за съхраняване на кръв нарастват, а
първата такава банка била открита през Втората световна война от Осуалд Хоуп
Робъртсън - американец, служещ във френската армия.
Виж в Русия нещата избили в малко психо посока, но руснаците
това го умеят. Доктор Александър Богданов припознал в кръвопреливането
възможност да запази тялото младо за по-дълго време. Освен процедурите, които изпълнява
професионално, той сам подновява кръвта във вените си с надеждата да постигне
вечна младост. Хахото обаче умира, след като при една от тях се наблъсква до
козирката със заразена кръв.
Днес да дариш кръв не е голяма философия и можем да го
направим винаги стига да искаме. Кампаниите на БЧК са
едно на ръка; доброволци се приемат и в Националния център по клинична и
трансфузионна хематология на „Братя Миладинови" 112, и в „Света Анна" на „Димитър
Моллов" 1. Толкова е лесно, а даже и не боли.
Фотография Васил Танев