Завистливи, мекушави
и темерути. Неамбициозни, без грам
креативност и вечно депресирани. С две
думи - големи комплексари. Това са само
част от етикетите, които всеки, роден
втори в семейството, получава
най-безмилостно. Ако и ти си сред тях,
кажи едно „евала" на Катрин Салмън
(професор по психология) и Катрин Шуман
(журналист), които правят на пух и прах
всички стереотипи за средните деца в
книгата си
The Secret Power of Middle Children (поръчваш
си я
тук,
има и за Kindle). Според тях хората, пръкнали
се на бял свят между братя и сестри, са
катализатори за промени в бизнеса,
политиката и науката. Чети надолу и
останалите им плюсове.
1. Традицията повелява
родителите да имат най-сериозни очаквания
към първото си дете. То трябва да е
най-умното, най-красивото и най-успялото,
тоест да успее там, където мама и тати
са се провалили. Благодарение на това
вторите деца остават на заден план и
съответно имат по-голяма свобода сами
да открият какво ги вълнува и в какво са най-добри. И никой не ги кара да ходят
на пиано например, при положение, че си
падат по графитите.
2. Средняците са и
доста независими персони. Те не търсят
одобрение от възрастните (най-често
родителите им), а от обкръжението си и
сходно на тях мислещите. Само така.
3. Първородните
често използват авторитета или силата
си за постигане на своите цели - нали
са свикнали да водят хорото. Последните
пък са големи лигльовци и, ако не получат
аплодисментите на околните, хлътват в
жестоки дупки. Нашите хора обаче са
оперирани от горните глупости. Тяхното
скрито оръжие са преговорите, усетът
за очакванията на другите и извличането
на максимална полза от ситуацията.
4. Една от най-силните
страни на средните деца е, че обичат
мира, спокойствието и разбирателството
- истински пацифисти. Затова и когато
напуснат родния си дом, им е адски лесно
да създадат свое семейство или да
формират екип за разлика от авторитарните
първи и галените последни. Пълни
отличници.
Завистливи, мекушави
и темерути. Неамбициозни, без грам
креативност и вечно депресирани. С две
думи - големи комплексари. Това са само
част от етикетите, които всеки, роден
втори в семейството, получава
най-безмилостно. Ако и ти си сред тях,
кажи едно „евала" на Катрин Салмън
(професор по психология) и Катрин Шуман
(журналист), които правят на пух и прах
всички стереотипи за средните деца в
книгата си The Secret Power of Middle Children (поръчваш
си я тук,
има и за Kindle). Според тях хората, пръкнали
се на бял свят между братя и сестри, са
катализатори за промени в бизнеса,
политиката и науката. Чети надолу и
останалите им плюсове.
1. Традицията повелява
родителите да имат най-сериозни очаквания
към първото си дете. То трябва да е
най-умното, най-красивото и най-успялото,
тоест да успее там, където мама и тати
са се провалили. Благодарение на това
вторите деца остават на заден план и
съответно имат по-голяма свобода сами
да открият какво ги вълнува и в какво са най-добри. И никой не ги кара да ходят
на пиано например, при положение, че си
падат по графитите.
2. Средняците са и
доста независими персони. Те не търсят
одобрение от възрастните (най-често
родителите им), а от обкръжението си и
сходно на тях мислещите. Само така.
3. Първородните
често използват авторитета или силата
си за постигане на своите цели - нали
са свикнали да водят хорото. Последните
пък са големи лигльовци и, ако не получат
аплодисментите на околните, хлътват в
жестоки дупки. Нашите хора обаче са
оперирани от горните глупости. Тяхното
скрито оръжие са преговорите, усетът
за очакванията на другите и извличането
на максимална полза от ситуацията.
4. Една от най-силните
страни на средните деца е, че обичат
мира, спокойствието и разбирателството
- истински пацифисти. Затова и когато
напуснат родния си дом, им е адски лесно
да създадат свое семейство или да
формират екип за разлика от авторитарните
първи и галените последни. Пълни
отличници.
Етикети:
Гласували общо: 1 потребители