Най-вътрешните пръстени на Сатурн постепенно изчезват, тъй като са засмукани от горните слоеве на атмосферата на планетата - и учените все още се опитват да разберат защо, съобщава Space.com с помощта на мощния космически телескоп "Джеймс Уеб".
Ледените пръстени на планетата се срутват в нея като леден дъжд, поддавайки се на силната ѝ гравитация.
Но има много неща, които все още не знаем за космическото "чистене с прахосмукачка". Например нямаме представа на колко години са пръстените, като дори е възможно да са сравнително млади: някои учени смятат, че пръстените на Сатурн са на едва 100 милиона години, което означава, че не са били факт, докато динозаврите все още са бродили по Земята.
Остават много въпроси, като изследователите се опитват да разберат колко дълго ще съществуват тези пръстени и дали някога биха могли да се върнат.
"Все още се опитваме да разберем колко точно бързо ерозират", казва в изявление Джеймс О'Донохю, изследовател от JAXA, който се надява да проследи разрушаването на пръстените с помощта на телескопа "Кек" в Хавай и "Джеймс Уеб". "Понастоящем изследванията показват, че пръстените ще бъдат част от Сатурн само още няколкостотин милиона години."
"Това може да звучи като дълъг период от време, но в историята на Вселената това е сравнително бърза смърт", добавя той. "Може да сме големи късметлии, че сме наоколо по времето, когато пръстените съществуват."
За да намерят по-точен отговор, О'Донохю и екипът му се надяват да направят дългосрочни наблюдения, за да проследят как тенденцията се променя във времето.
Екипът подозира, че променящата се слънчева радиация по време на 29.5-годишната орбита на Сатурн може да оказва влияние върху това колко леден материал пада към горните слоеве на атмосферата на планетата.
"Подозираме, че когато пръстените са на ръба със Слънцето, пръстеновидният дъжд ще се забави", казва О'Донохю пред Space.com. "А когато са наклонени към Слънцето, притокът на пръстеновиден дъжд ще се увеличи.".
Това е вълнуваща загадка, която от години озадачава астрономите, пише hicomm.bg.
"Мисля, че би било очарователно, ако времето на живот на пръстените е само около 100 милиона години, а възрастта им е милиарди години", завършва О'Донохю пред Space.com. "Тъй като това означава, че сме еволюирали точно навреме, за да ги видим, преди да изчезнат."
Най-вътрешните пръстени на Сатурн постепенно изчезват, тъй като са засмукани от горните слоеве на атмосферата на планетата - и учените все още се опитват да разберат защо, съобщава Space.com с помощта на мощния космически телескоп "Джеймс Уеб".
Ледените пръстени на планетата се срутват в нея като леден дъжд, поддавайки се на силната ѝ гравитация.
Но има много неща, които все още не знаем за космическото "чистене с прахосмукачка". Например нямаме представа на колко години са пръстените, като дори е възможно да са сравнително млади: някои учени смятат, че пръстените на Сатурн са на едва 100 милиона години, което означава, че не са били факт, докато динозаврите все още са бродили по Земята.
Остават много въпроси, като изследователите се опитват да разберат колко дълго ще съществуват тези пръстени и дали някога биха могли да се върнат.
"Все още се опитваме да разберем колко точно бързо ерозират", казва в изявление Джеймс О'Донохю, изследовател от JAXA, който се надява да проследи разрушаването на пръстените с помощта на телескопа "Кек" в Хавай и "Джеймс Уеб". "Понастоящем изследванията показват, че пръстените ще бъдат част от Сатурн само още няколкостотин милиона години."
"Това може да звучи като дълъг период от време, но в историята на Вселената това е сравнително бърза смърт", добавя той. "Може да сме големи късметлии, че сме наоколо по времето, когато пръстените съществуват."
За да намерят по-точен отговор, О'Донохю и екипът му се надяват да направят дългосрочни наблюдения, за да проследят как тенденцията се променя във времето.
Екипът подозира, че променящата се слънчева радиация по време на 29.5-годишната орбита на Сатурн може да оказва влияние върху това колко леден материал пада към горните слоеве на атмосферата на планетата.
"Подозираме, че когато пръстените са на ръба със Слънцето, пръстеновидният дъжд ще се забави", казва О'Донохю пред Space.com. "А когато са наклонени към Слънцето, притокът на пръстеновиден дъжд ще се увеличи.".
Това е вълнуваща загадка, която от години озадачава астрономите, пише hicomm.bg.
"Мисля, че би било очарователно, ако времето на живот на пръстените е само около 100 милиона години, а възрастта им е милиарди години", завършва О'Донохю пред Space.com. "Тъй като това означава, че сме еволюирали точно навреме, за да ги видим, преди да изчезнат."
Гласували общо: 1 потребители