Четем за това как Столична община раздава контейнери за компостиране и си мислим, че за
пореден път малко късно откриха топлата вода. За компостирането се е сетил още
Плиний Стари, който дал акъл на римляните да събират на купчини органичните
отпадъци, които после да използват за тор. В Русия също не са прости - от
векове заравят обелките от зеленчуци и загнилите плодове в празни градински лехи,
но в днешен Сиатъл и съвременен Сан Франциско удрят всички в земята - директно те
закичват с призовка, не си ли хвърляш кухненските отпадъци в обособените за това
места.
И да си дойдем на думата - компостирането не е някаква
сложна чудесия, а най-обикновено гниене, което превръща органичния боклук в тор.
Защо така му се радваме тогава - първо, защото не се затрупваме с поредното смрадливо
пликче, и второ - защото напълно безплатно получаваме обогатител за мушкатото
на прозореца или фикуса в ъгъла. В компостера на двора или в този на балкона
можем да пъхнем всякакви развалени плодове и зеленчуци, обелки, изсъхнали листа
или клончета от саксиите, накъсана на дребно хартия (салфетки или картон от опаковки),
натрошени черупки от яйца, пакетчета чай, филтри от кафе и дори човешка урина (стига
да не сме на антибиотици). Но не бива да слагаме продукти от животински
произход като месо, риба и всякакви млечни, щото нещата жестоко се прецакват.
Естествено, добре е да се спазват и някакви пропорции на
сухите жълто-кафяви боклуци (които съдържат въглерод) и мокрите зелени (които
пък са богати на азот), ама да не те занимаваме сега - ако си ентусиаст, и сам ще
се заровиш. Само искахме да кажем, че дори да живееш в апартамент, не е проблем да си туриш
компостер-самоделка на балкона и да приключиш с онова „Е нали ти щеше да изхвърлиш
боклука!".
Компостер за градината продават
в Екомпост,
а как да си направиш сам виж тук Четем за това как Столична община раздава контейнери за компостиране и си мислим, че за
пореден път малко късно откриха топлата вода. За компостирането се е сетил още
Плиний Стари, който дал акъл на римляните да събират на купчини органичните
отпадъци, които после да използват за тор. В Русия също не са прости - от
векове заравят обелките от зеленчуци и загнилите плодове в празни градински лехи,
но в днешен Сиатъл и съвременен Сан Франциско удрят всички в земята - директно те
закичват с призовка, не си ли хвърляш кухненските отпадъци в обособените за това
места.
И да си дойдем на думата - компостирането не е някаква
сложна чудесия, а най-обикновено гниене, което превръща органичния боклук в тор.
Защо така му се радваме тогава - първо, защото не се затрупваме с поредното смрадливо
пликче, и второ - защото напълно безплатно получаваме обогатител за мушкатото
на прозореца или фикуса в ъгъла. В компостера на двора или в този на балкона
можем да пъхнем всякакви развалени плодове и зеленчуци, обелки, изсъхнали листа
или клончета от саксиите, накъсана на дребно хартия (салфетки или картон от опаковки),
натрошени черупки от яйца, пакетчета чай, филтри от кафе и дори човешка урина (стига
да не сме на антибиотици). Но не бива да слагаме продукти от животински
произход като месо, риба и всякакви млечни, щото нещата жестоко се прецакват.
Естествено, добре е да се спазват и някакви пропорции на
сухите жълто-кафяви боклуци (които съдържат въглерод) и мокрите зелени (които
пък са богати на азот), ама да не те занимаваме сега - ако си ентусиаст, и сам ще
се заровиш. Само искахме да кажем, че дори да живееш в апартамент, не е проблем да си туриш
компостер-самоделка на балкона и да приключиш с онова „Е нали ти щеше да изхвърлиш
боклука!".
Компостер за градината продават
в Екомпост,
а как да си направиш сам виж тук
Етикети:
Гласували общо: 1 потребители