Един иманяр се скитал сам в планината в търсене на изгубено съкровище.
Когато приближил някакъв баир, вътрешният му глас се обадил:
- Качи се горе и копай! Там има злато!
Оня се качил с триста зора и почнал да копае. Блъскал се два часа, счупил две лопати и две кирки, но не намерил нищо.
Не след дълго стигнал до едно дълбоко дере. Вътрешният глас му казал:
- Спусни се долу и копай! Там има злато!
Нашият човек се усъмнил:
- Да не ме подлъжеш като предишния път, ей!
Но все пак - слязъл в дерето.
Блъскал като добитък три часа, счупил три лопати и три кирки, но отново не намерил нищо.
Изтощен до крайност, иманярът тръгнал из една идеално равна местност. За трети път, вътрешният му глас се обадил:
- Копай! Тук има злато!
Търсачът на съкровища му се троснал:
- Майната ти! Повече няма да ме пращаш за зелен хайвер!
Вътрешният глас настоял:
- Копай, бе, балък! Тук има злато!
Завалията въздъхнал примирено:
- Добре, но те слушам за последен път да знаеш!
Почвата била мека и лесно податлива на копаене. Само след третата копка отдолу се показал капака на голям дървен сандък. Когато иманярът отворил капака, отвътре блеснали сума ти алтъни и пендари!
Нашият човек казал признателно:
- Е, тоя път ми каза истината! Много ти благодаря!
А вътрешния глас възкликнал учудено:
- Яяя... ЗЛАТО???!!!