Сутринта получих съобщение на телефона: 48М.4040.
Викам си: "Това е само Митко!"
Той е едно старо гадже, което живее в Монтана. Мерцедесът му е с регистрационен номер 4040. Звъннах веднага.
- Мите, как се сети за мен? И аз си мисля за... таковата, пък той ми отговаря някак си отчуждено: "Имате грешка! Кого търсите, моля?!"
Затворих веднага, не съм толкова тъпа... Седя и аз и си мисля. Леле, сетих се... това е тате - ул. Морска 48, тел. 40-40. Случило се е нещо!
Я кръвното, я нещо друго... Знаех си! Казвах му - смени си личния лекар, много завеян ми се вижда, не ти гледа диагнозата, ами само ЕГН-то - той не, та не! Докато набера номера, сърцето ми щеше да изхвръкне...
- Тате, - питам - как си?
- Работата върви на зле, вика...
Едва го чувам...
- Кой е зле, бе тате?!!!
Пък той ми вика:
- Половината разсад не ще да никне, чесъна го изядоха гризачите, а картофите ги изплюскаха къртиците. Де*ба тези вредители, де*ба...
Да, ама аз като съм притеснена и емоционална... докато се разберем, че не ми е писал, доста се навикахме.
Затварям и си мисля... леле, колко съм тъпа! От ясно, по-ясно - това е код, сбъркали са телефона и го пращат на мен: "Марихуана. 40 пакетчета по 40 грама, до 48 часа..."
А може и да са терористи, "48М" - туй е Москва... или Маями. Тука вече изгорях!!! По мобилния, по шифъра, колко му е да ме издирят.
Чакай, викам си, да взема да звънна в полицията. Отсреща някакъв приятен мъжки глас ми каза:
- Дежурният от шесто РПУ слуша.
Започвам подробно да обяснявам от началото и тъкмо стигнах до къртиците, гризачите и картофите и той ме прекъсва:
- Момент, ще ви дам телефона на специалния отдел.
Набирам аз номера и чувам:
- Добър ден. Диспансера за психично здраве... и "биииип" - записват разговора, значи.
Веднага затворих - не съм толкова тъпа. В този момент мъжът ми се прибра ухилен и с цвете в ръка. Хайде, вика, муцка - честит празник!!!
- Чочо, лягай си, пил си!!! Знаем се много добре - какви празници, какви мухи ти бръмчат из главата?!
Бутнах го в кревата и чак тогава ми светна... Отворих отново съобщението и каквато съм емоционална, държа телефона и плача! Никакви шифри, никакви терористи нямало, ами било: "Честит 8 март! Чочо" - 48М.4040.
Сутринта получих съобщение на телефона: 48М.4040.
Викам си: "Това е само Митко!"
Той е едно старо гадже, което живее в Монтана. Мерцедесът му е с регистрационен номер 4040. Звъннах веднага.
- Мите, как се сети за мен? И аз си мисля за... таковата, пък той ми отговаря някак си отчуждено: "Имате грешка! Кого търсите, моля?!"
Затворих веднага, не съм толкова тъпа... Седя и аз и си мисля. Леле, сетих се... това е тате - ул. Морска 48, тел. 40-40. Случило се е нещо!
Я кръвното, я нещо друго... Знаех си! Казвах му - смени си личния лекар, много завеян ми се вижда, не ти гледа диагнозата, ами само ЕГН-то - той не, та не! Докато набера номера, сърцето ми щеше да изхвръкне...
- Тате, - питам - как си?
- Работата върви на зле, вика...
Едва го чувам...
- Кой е зле, бе тате?!!!
Пък той ми вика:
- Половината разсад не ще да никне, чесъна го изядоха гризачите, а картофите ги изплюскаха къртиците. Де*ба тези вредители, де*ба...
Да, ама аз като съм притеснена и емоционална... докато се разберем, че не ми е писал, доста се навикахме.
Затварям и си мисля... леле, колко съм тъпа! От ясно, по-ясно - това е код, сбъркали са телефона и го пращат на мен: "Марихуана. 40 пакетчета по 40 грама, до 48 часа..."
А може и да са терористи, "48М" - туй е Москва... или Маями. Тука вече изгорях!!! По мобилния, по шифъра, колко му е да ме издирят.
Чакай, викам си, да взема да звънна в полицията. Отсреща някакъв приятен мъжки глас ми каза:
- Дежурният от шесто РПУ слуша.
Започвам подробно да обяснявам от началото и тъкмо стигнах до къртиците, гризачите и картофите и той ме прекъсва:
- Момент, ще ви дам телефона на специалния отдел.
Набирам аз номера и чувам:
- Добър ден. Диспансера за психично здраве... и "биииип" - записват разговора, значи.
Веднага затворих - не съм толкова тъпа. В този момент мъжът ми се прибра ухилен и с цвете в ръка. Хайде, вика, муцка - честит празник!!!
- Чочо, лягай си, пил си!!! Знаем се много добре - какви празници, какви мухи ти бръмчат из главата?!
Бутнах го в кревата и чак тогава ми светна... Отворих отново съобщението и каквато съм емоционална, държа телефона и плача! Никакви шифри, никакви терористи нямало, ами било: "Честит 8 март! Чочо" - 48М.4040.
Гласували общо: 1 потребители