Пазачът на едно гробище правел нощен обход. Някакъв шегаджия решил да му скрои номер. Скрил се зад едни храсти и се обадил:
- Аууу, аз съм вампир!
Охранителят отговорил небрежно:
- Голяма работа! Тук - вампири има, колкото искаш!
Зевзекът не се отказал лесно. Отишъл по-надолу, скрил се зад една надгробна плоча и простенал:
- Ъъъъ... аз съм таласъм!
Пазачът свил рамене:
- Е, и? Тука - таласъмите са под път и над път!
Майтапчията решил да направи един последен опит. Клекнал зад една чешмичка и се обадил:
- Бррр!!! Аз съм караконджул!
Служителят на реда се прозял с досада и подхвърлил:
- Голям праз! Тука е бъкано с караконджули!
Най-сетне, зевзекът се показал и извикал отчаяно:
- Ти имаш нерви като корабни въжета, бе, човек! Нищо не е в състояние да те уплаши! Край! Тръгвам си!
Обаче, едва бил изминал няколко крачки и пазачът го халосал яко с палката! А после се навел над него и казал строго:
- Виж какво! Вдигай гюрултия, колкото си искаш! Но оттук - никъде няма да мърдаш!