Седи си един композитор вкъщи. Работа няма. Пари няма. Криза... И изведнъж телефонът му звъни. Обажда му се един приятел режисьор:
- Трябва ми тема за финалните надписи на филма. Ще праснеш ли нещо простичко? Премиерата ми е след две седмици, помогни ми, че съм на зор!
- Нямаш грижа! Кажи ми само за какво е филмът, да не се изложа с музикалната тема?
- В него изобщо няма музика! Темата ми трябва само за титрите. Представи си: от сухо дърво се отронва лист и с бавен зигзаг пада на мокрия асфалт и в момента, в който стига до земята, започват твоята тема и надписите.
- ОК. След седмица ще съм готов!
И гладният композитор сътворил неимоверно красива, дивна музика - направо за "Оскар". Пратил я на режисьора. Той му благодарил и го поканил на премиерата.
Отива композиторът - залата празна. Само на балкона седят възрастна двойка - и двамата над 80-годишни.
Ясно, мисли си композиторът, драмата вече не е на почит, само възрастните ги интересува.
Седнал, светлините изгаснали и започнало...
На фона на природата младеж в самозабрава чука мадама с огромни ц*ци като баскетболни топки.
След това дошла нова двойка, разменили се... После - негри, куци, сакати, зайци - екранът вече не ги побира!
След това притичва и едно кученце. Първо оправя всички, след това всички оправят него...
И тук камерата показва в едър план сухото дърво, листото се откъсва и с бавен зигзаг пада на мокрия асфалт, звучи неземна, дивна музика и започват надписите.
Светват лампите...
Композиторът седи в шок, червен като домат от срам.
Мисли си "Мамка му и режисьор, как ми услужи! Какво ли ще си помислят хората сега за мен!" Става от мястото си и с тази мисъл тръгва към изхода. Забелязва, че възрастната двойка седят в прединфарктно състояние и го гледат...
Той не се сетил да им каже нищо друго освен:
- Музиката е моя!
А те, продължавайки да гледат със стъклени очи, му отговарят:
- А кученцето е наше...
Седи си един композитор вкъщи. Работа няма. Пари няма. Криза... И изведнъж телефонът му звъни. Обажда му се един приятел режисьор:
- Трябва ми тема за финалните надписи на филма. Ще праснеш ли нещо простичко? Премиерата ми е след две седмици, помогни ми, че съм на зор!
- Нямаш грижа! Кажи ми само за какво е филмът, да не се изложа с музикалната тема?
- В него изобщо няма музика! Темата ми трябва само за титрите. Представи си: от сухо дърво се отронва лист и с бавен зигзаг пада на мокрия асфалт и в момента, в който стига до земята, започват твоята тема и надписите.
- ОК. След седмица ще съм готов!
И гладният композитор сътворил неимоверно красива, дивна музика - направо за "Оскар". Пратил я на режисьора. Той му благодарил и го поканил на премиерата.
Отива композиторът - залата празна. Само на балкона седят възрастна двойка - и двамата над 80-годишни.
Ясно, мисли си композиторът, драмата вече не е на почит, само възрастните ги интересува.
Седнал, светлините изгаснали и започнало...
На фона на природата младеж в самозабрава чука мадама с огромни ц*ци като баскетболни топки.
След това дошла нова двойка, разменили се... После - негри, куци, сакати, зайци - екранът вече не ги побира!
След това притичва и едно кученце. Първо оправя всички, след това всички оправят него...
И тук камерата показва в едър план сухото дърво, листото се откъсва и с бавен зигзаг пада на мокрия асфалт, звучи неземна, дивна музика и започват надписите.
Светват лампите...
Композиторът седи в шок, червен като домат от срам.
Мисли си "Мамка му и режисьор, как ми услужи! Какво ли ще си помислят хората сега за мен!" Става от мястото си и с тази мисъл тръгва към изхода. Забелязва, че възрастната двойка седят в прединфарктно състояние и го гледат...
Той не се сетил да им каже нищо друго освен:
- Музиката е моя!
А те, продължавайки да гледат със стъклени очи, му отговарят:
- А кученцето е наше...
Гласували общо: 1 потребители