Един сицилиански младеж решил да стане мафиот. Хванал автобуса от родното си градче и заминал за столицата Палермо. Там се срещнал с един от "лейтенантите" на престъпната организация:
- Добър ден! Бих искал да постъпя в мафията!
Оня го погледнал учудено:
- Мафия ли? Какво е това? Да не би да е нещо за ядене?
Тогава, нашият човек отишъл на по-високо ниво. Срещнал се с местния "консилиере" (съветник) и отново си опитал късмета:
- Синьоре, желая да вляза в мафията! Бихте ли ми съдействали по този въпрос?
Другият се ококорил:
- Мафия ли? За пръв път чувам тази дума!
Амбициозният младеж решил да гони мечтата си докрай! Той си уредил среща лично с капо ди тути капи!
Паднал на колене, целунал му пръстена и си излял душата:
- Дон Еди-кой си, аз безкрайно Ви уважавам! Готов съм да умра за Вас! Моля Ви, вземете ме в мафията!
Кръстникът се усмихнал благо. И казал с кадифен глас:
- Някой те е излъгал, приятелю!
Аз съм почтен бизнесмен! И никога не съм се занимавал с незаконна дейност!
Отчаян и съкрушен, момъкът се върнал в родния си град. Там веднага го посетили местните големци. И лично кметът го попитал:
- Е?! Разправяй, де! Какво стана? Приеха ли те в мафията?
Младежът вяло махнал с ръка:
- Ами! Вятър работа! Оказа се, че такова нещо - изобщо не съществува!
Всички се спогледали многозначително! А после, зашепнали със страхопочитание:
- ЯСНООО... Приели са го!
Един сицилиански младеж решил да стане мафиот. Хванал автобуса от родното си градче и заминал за столицата Палермо. Там се срещнал с един от "лейтенантите" на престъпната организация:
- Добър ден! Бих искал да постъпя в мафията!
Оня го погледнал учудено:
- Мафия ли? Какво е това? Да не би да е нещо за ядене?
Тогава, нашият човек отишъл на по-високо ниво. Срещнал се с местния "консилиере" (съветник) и отново си опитал късмета:
- Синьоре, желая да вляза в мафията! Бихте ли ми съдействали по този въпрос?
Другият се ококорил:
- Мафия ли? За пръв път чувам тази дума!
Амбициозният младеж решил да гони мечтата си докрай! Той си уредил среща лично с капо ди тути капи!
Паднал на колене, целунал му пръстена и си излял душата:
- Дон Еди-кой си, аз безкрайно Ви уважавам! Готов съм да умра за Вас! Моля Ви, вземете ме в мафията!
Кръстникът се усмихнал благо. И казал с кадифен глас:
- Някой те е излъгал, приятелю!
Аз съм почтен бизнесмен! И никога не съм се занимавал с незаконна дейност!
Отчаян и съкрушен, момъкът се върнал в родния си град. Там веднага го посетили местните големци. И лично кметът го попитал:
- Е?! Разправяй, де! Какво стана? Приеха ли те в мафията?
Младежът вяло махнал с ръка:
- Ами! Вятър работа! Оказа се, че такова нещо - изобщо не съществува!
Всички се спогледали многозначително! А после, зашепнали със страхопочитание:
- ЯСНООО... Приели са го!
Гласували общо: 1 потребители