Веднъж Сталин решил да види как живее обикновения съветски човек. Отишъл в някакво малко селце. И влязъл в двора на произволно избрана къща.
На прага стоял белобрад старец. Сталин се приближил заедно със своята свита и казал любезно:
- Как сте, скъпи другарю? Добре ли живеете или зле? Моля, говорете спокойно и откровено! Обещавам тържествено - няма да има никакви последствия!
Дядката се двоумил за кратко. Пък събрал кураж и започнал:
- Да Ви кажа право, зле живея, Йосиф Висарионович!
"Бащата на народите" се зачудил:
- Ама - защо така?!
Белобрадият селянин обяснил:
- Ами, от колхоза ми взеха коня. И сега ходя пеша до града на пазар!
Генералисимусът кимнал:
- Писар! Запиши на другаря един ееей-такъв голям кон! Друго?
Старецът продължил:
- От колхоза ми взеха и кравата! И сега вкъщи нямаме нито мляко, нито масло, нито сирене!
Червеният вожд повдигнал вежди:
- Писар! Запиши на другаря една ееееей-такава голяма крава! Още нещо?
Смаян от благоприятното развитие на нещата, дядото се усмихнал:
- Нямам други проблеми, Йосиф Висарионович! Освен, дето с бабата... в леглото... вече не мога... Хи-хи-хи!
Сталин му казал с укор:
- Ама, другарю! Когато човек иска нещо, започва от най-важното! А за другото - може да почака! Писар! Задраскай коня и кравата! И запиши на другаря един ееееей-такъв голям х*й!
***
Християнин се оплаква на Бог:
- Що бе боже - взех я ангелче - а ся - зъймя.
А неговия бог му отговаря:
- Ми аз ги правя ангелчета, а как ще си ги възпитате - ваша работа - свободна воля.