В един малък град живеели двама братя - Сульо и Пульо. Те били жестоки и безмилостни мутри, които ужасно тормозели местните жители.
Но ето, че един прекрасен ден, Сульо го очистили.
Тогава, Пульо отишъл при местния свещеник и му казал:
- Отче, знам, че брат ми не беше цвете за мирисане! Но искам на погребението му да кажеш, че е бил истински светец!
Попът поклатил глава:
- Не мога да сторя такъв грях пред Бога!
Бабаитът въздъхнал и извадил дебела пачка от джоба си:
- Добре, виж сега... Тук има десет хиляди лева! Но искам да изречеш следното:
"Сульо беше истински светец!"
Божият служител склонил неохотно:
- Е, добре! Но да знаеш, че вземам тези пари не за себе си, а за ремонт на църквата!
И така, денят на погребението настъпил. Целият град се струпал за да види как мразената от всички мутра отива в земята! Свещеникът започнал бавно и тържествено:
- Братя и сестри, събрали сме се днес тук, за да изпратим Сульо във вечното му жилище! Какво да ви кажа за него?... Той беше истински боклук, мръсник, гадняр, изрод и отрепка! И градът ще си отдъхне най-сетне без него! Не мога обаче да не му призная нещо. В сравнение с брат си Пульо - СУЛЬО БЕШЕ ИСТИНСКИ СВЕТЕЦ!
***
Баба Яга сварила ракията и се чуди с кой да я изпорка. Обадила се на Змея.
- Аре, бе, копеле! Само ти не си умрел, ела да къркаме!
- Ида, ида...
Баба Яга си сипала едно и седнала на прозореца да го чака. Гледа търчи тоя, па падне. Стане и пак търчи. Падне, стане и пак. Стигнал накрая. Баба Яга сипала еликсир, пили по едно две и го питала
- Що така тичаше, падаше, тичаше?
- Ми щот, кат си помислим за ракията - бързам! Ма кат се сетя, че после ще требе да те е*а, припадам...