Блаже и Мара били прочути в цяла Македония, че за целия си 50-годишен брачен живот нямали дори едно спречкване. В деня на 50-годишнината им, дошъл екип на националната телевизия, да вземе интервю от щастливата двойка и попаднал на Блаже, който кротко си пиел ракията. На въпроса на какво отдава безоблачното им съществуване като семейство, Блаже гаврътнал чашката и започнал да разказва отдалече.
– Като се оженихме, двамата с Мара заминахме на меден месец в Испания. Там, наред с другите забавления, на третия ден от пребиваването ни, ни заведоха в елитна ферма, да яздим коне. На мен ми се падна една много красива и кротка кобилка, та нямах проблеми, яздех и си свируках. Добре, ама на Мара ѝ се падна много лют кон, язди, що язди и я хвърли на 2 метра. Мара става, поотръска се от прахта, па го помилва по гърба и с нежен глас каза „Това ти е първият път!“
Продължихме да яздим, минахме 100 метра, конят се подплаши нещо и пак хвърли Мара. Тя пак се изправи, поизтупа си дрехите, поопипа се, че беше цялата насинена и пак помилва коня и му каза „Това ти е вторият път!“ Не мина много време, гледам конят пак хвърли Мара. Тогава тя се изправи и без да каже дума, извади пищов и го гръмна между очите. Аз се развиках „Какво направи, ти нормална ли си? Какво толкова ти направи добичето, ти знаеш ли колко струва такъв кон?“ А Мара се обърна към мен и с нежен глас каза „Блаже, това ти е първият път“…
Блаже и Мара били прочути в цяла Македония, че за целия си 50-годишен брачен живот нямали дори едно спречкване. В деня на 50-годишнината им, дошъл екип на националната телевизия, да вземе интервю от щастливата двойка и попаднал на Блаже, който кротко си пиел ракията. На въпроса на какво отдава безоблачното им съществуване като семейство, Блаже гаврътнал чашката и започнал да разказва отдалече.
– Като се оженихме, двамата с Мара заминахме на меден месец в Испания. Там, наред с другите забавления, на третия ден от пребиваването ни, ни заведоха в елитна ферма, да яздим коне. На мен ми се падна една много красива и кротка кобилка, та нямах проблеми, яздех и си свируках. Добре, ама на Мара ѝ се падна много лют кон, язди, що язди и я хвърли на 2 метра. Мара става, поотръска се от прахта, па го помилва по гърба и с нежен глас каза „Това ти е първият път!“
Продължихме да яздим, минахме 100 метра, конят се подплаши нещо и пак хвърли Мара. Тя пак се изправи, поизтупа си дрехите, поопипа се, че беше цялата насинена и пак помилва коня и му каза „Това ти е вторият път!“ Не мина много време, гледам конят пак хвърли Мара. Тогава тя се изправи и без да каже дума, извади пищов и го гръмна между очите. Аз се развиках „Какво направи, ти нормална ли си? Какво толкова ти направи добичето, ти знаеш ли колко струва такъв кон?“ А Мара се обърна към мен и с нежен глас каза „Блаже, това ти е първият път“…
Гласували общо: 1 потребители