Чапаев ще се жени, обаче не е поканил Петка. Петка отива при него, плаче горко и пита:
- Що така бе, що без мене? Малко ли сме били заедно, малко ли сме бягали от белите, малко ли водка сме пили... А сега, без мене сватба вдигаш?
Чапаев обяснява:
- Слушай, Петка, всичко това е вярно, обаче ти като се напиеш, не знаеш какви ги вършиш. Аз ти знам номерата, ама булчето не ги знае. Не ща да ме излагаш!
- Честен кръст, ще пазя поведение! Ако се изложа, сложи ме в кацата с разсола, да изгния вътре.
На другата сутрин Петка се събужда с канско главоболие в кацата с разсола, Чапаев обикаля около него с пушка в ръце и каканиже:
- Че се напи - добре! Всички бяхме пияни, прощавам ти. Че замерваше гостите с кюфтенца - добре! Весело беше, прощавам ти. Че оправи булчето преди мене - добре! Приятели сме, не ти се сърдя...
Но това, че заля тъщата с мед, посипа я с перушина, завря и метла в задника и рече: "На ти, Чапаев, тая жар-птица да ти пее цял живот!", това няма да ти го простя!
Участник на крачка от смъртта в "Сървайвър"
***
На клета пейка до ръждясващата Лафка в Долно уйно седи дядо Генади и чете "Трета възраст".
Млад келеш, вече минаващ 30-те и леко оплешивяващ, пуши цигара и търка талонче.
След поредното НИЩО тихо пропсува като прокурор на дело срещу Митьо Очите и си хвърля фаса на метър от кошчето.
Дедо Генади без да вдига очи от вестника го пита:
- Момче, ти деца имаш ли, бе?
- Имам, дядо. Две.
- Не са от теб.
- Квооо? КАК ТАКА?!? - опитва се да изръмжи келешът.
- Ами ти едно кошче не можеш да уцелиш, че камо ли жена, бе.
Чапаев ще се жени, обаче не е поканил Петка. Петка отива при него, плаче горко и пита:
- Що така бе, що без мене? Малко ли сме били заедно, малко ли сме бягали от белите, малко ли водка сме пили... А сега, без мене сватба вдигаш?
Чапаев обяснява:
- Слушай, Петка, всичко това е вярно, обаче ти като се напиеш, не знаеш какви ги вършиш. Аз ти знам номерата, ама булчето не ги знае. Не ща да ме излагаш!
- Честен кръст, ще пазя поведение! Ако се изложа, сложи ме в кацата с разсола, да изгния вътре.
На другата сутрин Петка се събужда с канско главоболие в кацата с разсола, Чапаев обикаля около него с пушка в ръце и каканиже:
- Че се напи - добре! Всички бяхме пияни, прощавам ти. Че замерваше гостите с кюфтенца - добре! Весело беше, прощавам ти. Че оправи булчето преди мене - добре! Приятели сме, не ти се сърдя...
Но това, че заля тъщата с мед, посипа я с перушина, завря и метла в задника и рече: "На ти, Чапаев, тая жар-птица да ти пее цял живот!", това няма да ти го простя!
Участник на крачка от смъртта в "Сървайвър"
***
На клета пейка до ръждясващата Лафка в Долно уйно седи дядо Генади и чете "Трета възраст".
Млад келеш, вече минаващ 30-те и леко оплешивяващ, пуши цигара и търка талонче.
След поредното НИЩО тихо пропсува като прокурор на дело срещу Митьо Очите и си хвърля фаса на метър от кошчето.
Дедо Генади без да вдига очи от вестника го пита:
- Момче, ти деца имаш ли, бе?
- Имам, дядо. Две.
- Не са от теб.
- Квооо? КАК ТАКА?!? - опитва се да изръмжи келешът.
- Ами ти едно кошче не можеш да уцелиш, че камо ли жена, бе.
Гласували общо: 1 потребители