По време на урок учителката се опитва да втълпи на децата:
- Деца, по строителната площадка, трябва да се ходи с каска. Познавам едно дете, то ходеше по строежа без каска и на главата му падна тухла. Момчето попадна в болницата. Също така знам едно момиче. Та ходеше по строежа с каска и на главата и също падна тухла. Тя се засмя и си тръгна.
От задните чинове се чува глас:
- И аз я познавам тази девойка. Тя живее в нашият блок. И досега ходи и се смее...
***
- Скъпи, не издържам повече! Тая планинска пътека - сякаш няма край! Пък и раницата тежи направо - цял тон!
- Още малко, мила! Хижата вече е близо! Хайде, ти си моето мъжко момиче!
- Краката ми се подкосяват! Как пък - не ми даде минута почивка!
- Дръж се, скъпа! Ти си моята амазонка!
- От тая тежка раница вече ще припадна! Вие ми се свят от преумора!
- Горе главата, скъпа! Ти си моята Жана д'Арк!
- А, бе, вместо да ръсиш евтини комплименти, не можеш ли да ми помогнеш малко?
- Но как по-точно, мила? Какво бих могъл да направя за теб?
- Ами, като за начало - би ли излязъл от раницата?