Младо семейство поканило кума си на гости. Сипали му една голяма чиния боб. И за да се отсрамят, нарязали в една малка чинийка луканка. Гостът не обърнал нула внимание на боба, а се нахвърлил лакомо на другия деликатес. По някое време, домакинът се прокашлял:
- Ъъъ... заповядай, куме и от боба!
Оня обаче омел малката чинийка и казал:
- Браво, я ми нарежи още от тая благинка! Ама - на по-дебели парчета!
Младият мъж не искал да се показва скръндза и изпълнил желанието му.
Кумът започнал да набожда на вилицата по две-три парчета наведнъж!
Домакинът смотолевил:
- Заповядай, куме и от боба!
Лакомникът отвърнал:
- А, бе я дай направо една "подкова" насам! Много ми харесва тая вкусотия!
Когато получил извитото парче сушено месо, той го задъвкал без да си прави труда да го реже.
Другият за трети път подхвърлил:
- Заповядай, куме и от боба!
Гостът махнал с ръка:
- Стига вече с тоя боб, бе! На мен - с луканката ми е рахат!
Домакинът намекнал тактично:
- А, бе, рахат, рахат, ама е доста скъпичка!
А кумът вдигнал пръст поучително:
- Едно да знаеш от мен! Заслужава си парите!