Подгонила Лиска Зайо. Гонила го, гонила го и хоп Зайо се шмугнал през една тясна дупка, Лиска понеже била засилена не преценила и се заклещила.
Огледал се Зайо - нямало никой наоколо, погледнал Лиска, отишъл зад нея, заголил и дупето и... и и ударил една тояга.
След малко Зайо среща Вълчо.
- Абе Зайо, що си толкоз весел?
- Ами ко да ти кажа, ей там Лиска стои заклещена и аз и ударих една тояга.
Втурнал се Вълчо веднага да не изтърве. Намерил лиска заклещена и безпомощна. Отишъл зад нея и хоп... ударил и една тояга. Метнал се на полянката да си почини... починал си и... още една тояга... така няколко пъти.
Минало известно време и Вълчо среща Мечо. Вълчо върви и си подритва, шушука, подсвирква - весел.
- Вълчо, какво става? От къде това настроение? - пита Мечо.
- Мечо, да ти кажа, ей там е заклещена Лиска - не може да мръдне. Зайо по-рано и ударил една тояга. Аз преди малко и ударих няколко тояги...
- Аххха, веднага отивам и аз да и ударя. - казал Мечо.
Почти без да търси, точно на мястото, където Вълчо му обяснил, Мечо се натъкнал на Лиска. Лиска стои и все така яко заклещена - не може да мръдне.
Тук историята за малко прекъсва... докато привечер Вълчо отново среща Мечо.
- Какво става Мечо, защо си толкова тъжен?
- Ами, какво да ти кажа Вълчо. Намерих лиска, безпомощна, сама...
- Да. И не и ли удари една тояга?
- Не можах. Търсих, търсих и не не можах да намеря тояга, но за сметка на това и напълних гъза с шишарки.
Подгонила Лиска Зайо. Гонила го, гонила го и хоп Зайо се шмугнал през една тясна дупка, Лиска понеже била засилена не преценила и се заклещила.
Огледал се Зайо - нямало никой наоколо, погледнал Лиска, отишъл зад нея, заголил и дупето и... и и ударил една тояга.
След малко Зайо среща Вълчо.
- Абе Зайо, що си толкоз весел?
- Ами ко да ти кажа, ей там Лиска стои заклещена и аз и ударих една тояга.
Втурнал се Вълчо веднага да не изтърве. Намерил лиска заклещена и безпомощна. Отишъл зад нея и хоп... ударил и една тояга. Метнал се на полянката да си почини... починал си и... още една тояга... така няколко пъти.
Минало известно време и Вълчо среща Мечо. Вълчо върви и си подритва, шушука, подсвирква - весел.
- Вълчо, какво става? От къде това настроение? - пита Мечо.
- Мечо, да ти кажа, ей там е заклещена Лиска - не може да мръдне. Зайо по-рано и ударил една тояга. Аз преди малко и ударих няколко тояги...
- Аххха, веднага отивам и аз да и ударя. - казал Мечо.
Почти без да търси, точно на мястото, където Вълчо му обяснил, Мечо се натъкнал на Лиска. Лиска стои и все така яко заклещена - не може да мръдне.
Тук историята за малко прекъсва... докато привечер Вълчо отново среща Мечо.
- Какво става Мечо, защо си толкова тъжен?
- Ами, какво да ти кажа Вълчо. Намерих лиска, безпомощна, сама...
- Да. И не и ли удари една тояга?
- Не можах. Търсих, търсих и не не можах да намеря тояга, но за сметка на това и напълних гъза с шишарки.
Гласували общо: 1 потребители