През социализма в един завод работниците сядали в една обща битовка да обядват.
Всеки си вадел от торбичката по нещо: сандвич, месце, кутийка с домашно приготвена храна.
Само бай Иван вади цаца. Цацата била много евтина - струвала само 30-40 стотинки
Всеки ден едно и също - цаца. Даже го нарекли Иван цацата.
Един ден директорът го извикал и му казал:
- Бай Иване, утре в завода ще идва японска делегация.
Вероятно ще минат и през битовката, донеси за ядене нещо по-така да не се излагаме, моля те!
На следващия ден по обяд минават директорът и японците.
Всеки извадил по нещо за хапване.
Бай Иван сложил пред себе си буркан с черен хайвер.
Заминали си японците, директора вика Бай Иван.
- Браво бе човек! Откъде го намери тоя черен хайвер?!
- Оххх мани, мани!!! Цяла нощ аз, жената и децата не сме спали да вадим очите на цацата!
През социализма в един завод работниците сядали в една обща битовка да обядват.
Всеки си вадел от торбичката по нещо: сандвич, месце, кутийка с домашно приготвена храна.
Само бай Иван вади цаца. Цацата била много евтина - струвала само 30-40 стотинки
Всеки ден едно и също - цаца. Даже го нарекли Иван цацата.
Един ден директорът го извикал и му казал:
- Бай Иване, утре в завода ще идва японска делегация.
Вероятно ще минат и през битовката, донеси за ядене нещо по-така да не се излагаме, моля те!
На следващия ден по обяд минават директорът и японците.
Всеки извадил по нещо за хапване.
Бай Иван сложил пред себе си буркан с черен хайвер.
Заминали си японците, директора вика Бай Иван.
- Браво бе човек! Откъде го намери тоя черен хайвер?!
- Оххх мани, мани!!! Цяла нощ аз, жената и децата не сме спали да вадим очите на цацата!
Гласували общо: 1 потребители