- Станимире, ти съпруг ли си или лукова глава, бе?! Напоследък - напълно ме пренебрегваш! Ама това - жива ли съм, умряла ли съм, имам ли някакви проблеми - изобщо не те интересува, бе, човек!
- Не е вярно!
- Е, как да не е? Ето ти пресен пример. Прибирам се вечерта. Цял ден не си ме виждал! А ти - не ме питаш как е минал денят ми!
- Е, хубаво, де! Как мина денят ти?
- Аууу! Много мило, че се сети за мене! Ами, Станимире, днес бях на лекар!
- Аха...
- АХА?! Само това ли ще кажеш? Случайно да ти хрумва да ме попиташ нещо?
- Какво да те питам?... Оффф... Да, бе, да! Е, как е господин докторът? Добре ли е?
***
- Какво работите, господине?
- Аз съм продавач на коли, госпожице!
- И - как е? Върви ли?
- Не питайте! Ако днес не продам някоя кола - утре трябва да си продам г*за! А Вие - с какво се занимавате, госпожице?
- Аз съм прости*утка, господине!
- И - как е? Върви ли?
- Не питайте! Ако днес не си продам г*за - утре трябва да си продам колата!