В едно купе на влака пътували четиридесетгодишна дама с двайсетгодишната си дъщеря, войник и старшина.
По някое време, железницата навлязла в тунел. В тъмното се чула звучна целувка. А веднага след нея - отекнал як шамар!
Майката си помислила:
"Ясно! Войникът е целунал дъщеря ми! И тя му е ударила плесница!"
Дъщерята си помислила:
"Ясно! Старшината е целунал мама! И тя го е зашлевила силно!"
Старшината си помислил:
"Ясно! Войникът е целунал момичето! А тя в тъмното, вместо него - ошамари мен!"
А войникът си помислил:
"Ех, няма ли влакът отново да влезе в тунел. Да си целуна пак ръката! И да шибна още един шамар на старшината!"
***
- Ало, госпожо Петрова?
- Да, моля?
- Обажда се малкият Нострадамус!
- Какво, какво? Кой?!
- Медиумът от квартал "Младост" Нали ме посетихте миналата седмица?
- А, да! Сега се сетих! Слушам Ви!
- Ами, аз се свързах с духа на Вашият покоен съпруг. Та той каза, че на оня свят нямало цигари. А на него - много му се пушело.
- Добре, в неделя ще му занеса на гроба няколко пакета "Марлборо". А каза ли Ви къде точно се намира? В рая или в ада?
- Госпожо, кое не е ясно? Случайно - да е искал кибрит?