Трима приятели си споделят, унили и притеснени:
- Снощи пък к`во ми се случи - прибирам се, гледам жена ми с някакъв в леглото! Ама защо да ми пука - млад съм, животът е пред мен. Пих една ракия, поревах си и давам напред...
- Ха, твоето нищо не е. Прибирам се аз от командировка по-рано, а вкъщи - музика, крясъци, някакви мъже и жена ми пияни, танцуват, хилят се. Всичките бяха голи! Ама защо да ми пука - завъртях се, излязох, цяла нощ по барове, алкохол и леки жени...
- Да знаете с мен какво стана - прибирам се, още не съм светнал лампата във входа и зад мен един як мъжага ми вика: "Оох, Филипе, откога искам да те оправя..." И ме оправи... Ама защо да ми пука! Аз не съм Филип.
***
В епохата на ранния социализъм, в едно ТКЗС получили повеля от Партията: да се дадат идеи за рационализиране труда на кооператорите и да се преизпълни плана за Петилетката.
Седят председателят и бригадира и се чудят каква идея да дадат. По едно време гледат пред тях бай Иван коси сено с полска коса.
- А, рекъл председателя - виж го, замахва наляво и коси, но като връща косата - не коси. Дай да му вържем още една коса - и като връща надясно - пак да коси.
Речено-сторено. Изпълнили повелята на Партията.
След месец дошло ново писмо: "Другари чудесно се справяте давайте идеи в същия дух!". Мислят пак двамата каква нова идея да дадат.
- Гледай казал бригадира, бай Иван хубаво коси с двете коси, ама сеното остава. Да вземем да му вържем едно гребло-търмък на задника, че като окоси сеното и да го събира след себе си.
Речено-сторено. Отново изпълнили повелята на Партията.
След месец дошло ново писмо: "Другари чудесно се справяте, дайте още една идея и ще преизпълним плана за Петилетката."
- Бре-затюхкали се и двамата- какво още да измислим? По едно време се сетили:
- Виж сега, бай Иван събира сеното, ама само в едната посока. Ще му вържем още един търмък отзад, че да го събира и пласти и в двете посоки. Доволни изпълнили и този път поръчението.
След месец от Партията изпратили наградите. "За постигнатите резултати след направените рационализации по 100 лева парична награда за председателят и бригадира и за бай Иван предметна награда - ветроопорен фенер, който да му връчите тържествено пред колектива."
На другия ден всички от ТКЗС - то събрани и председателя и бригадира носят наградата. Бай Иван с каскет, потен, с две коси и два търмъка като ги видял хукнал през глава да бяга. Половин час го гонили, докато го стигнат.
- Къде хукна бе човек, ние тука тържествено ще те награждаваме, Партията ти подарява фенер - ти бягаш?
- Устъй са ва - казал бай Иван - аз кат ва видяу отдалек с тоз финер, помислиу, че ше ми го окачите на дедовия - да ви рабтя и нощно време.
Трима приятели си споделят, унили и притеснени:
- Снощи пък к`во ми се случи - прибирам се, гледам жена ми с някакъв в леглото! Ама защо да ми пука - млад съм, животът е пред мен. Пих една ракия, поревах си и давам напред...
- Ха, твоето нищо не е. Прибирам се аз от командировка по-рано, а вкъщи - музика, крясъци, някакви мъже и жена ми пияни, танцуват, хилят се. Всичките бяха голи! Ама защо да ми пука - завъртях се, излязох, цяла нощ по барове, алкохол и леки жени...
- Да знаете с мен какво стана - прибирам се, още не съм светнал лампата във входа и зад мен един як мъжага ми вика: "Оох, Филипе, откога искам да те оправя..." И ме оправи... Ама защо да ми пука! Аз не съм Филип.
***
В епохата на ранния социализъм, в едно ТКЗС получили повеля от Партията: да се дадат идеи за рационализиране труда на кооператорите и да се преизпълни плана за Петилетката.
Седят председателят и бригадира и се чудят каква идея да дадат. По едно време гледат пред тях бай Иван коси сено с полска коса.
- А, рекъл председателя - виж го, замахва наляво и коси, но като връща косата - не коси. Дай да му вържем още една коса - и като връща надясно - пак да коси.
Речено-сторено. Изпълнили повелята на Партията.
След месец дошло ново писмо: "Другари чудесно се справяте давайте идеи в същия дух!". Мислят пак двамата каква нова идея да дадат.
- Гледай казал бригадира, бай Иван хубаво коси с двете коси, ама сеното остава. Да вземем да му вържем едно гребло-търмък на задника, че като окоси сеното и да го събира след себе си.
Речено-сторено. Отново изпълнили повелята на Партията.
След месец дошло ново писмо: "Другари чудесно се справяте, дайте още една идея и ще преизпълним плана за Петилетката."
- Бре-затюхкали се и двамата- какво още да измислим? По едно време се сетили:
- Виж сега, бай Иван събира сеното, ама само в едната посока. Ще му вържем още един търмък отзад, че да го събира и пласти и в двете посоки. Доволни изпълнили и този път поръчението.
След месец от Партията изпратили наградите. "За постигнатите резултати след направените рационализации по 100 лева парична награда за председателят и бригадира и за бай Иван предметна награда - ветроопорен фенер, който да му връчите тържествено пред колектива."
На другия ден всички от ТКЗС - то събрани и председателя и бригадира носят наградата. Бай Иван с каскет, потен, с две коси и два търмъка като ги видял хукнал през глава да бяга. Половин час го гонили, докато го стигнат.
- Къде хукна бе човек, ние тука тържествено ще те награждаваме, Партията ти подарява фенер - ти бягаш?
- Устъй са ва - казал бай Иван - аз кат ва видяу отдалек с тоз финер, помислиу, че ше ми го окачите на дедовия - да ви рабтя и нощно време.
Гласували общо: 1 потребители