Вдигнала се сватба в селото. Заженили се гиздава мома Стоянка и левент момък Генчо. Минала сватбата заживели младите, но нещеш ли след седмица Стоянка си хванала сърмите и се прибрала у майкини си. Минали няколко дена и майката на Генчо не издържала, хванала го за ръката и го помъкнала към Стоянкини. Влезли в одаята, седнали и майката на Генчо почнала да нарежда:
– Що тъй ма, сватя? Що тъй ни резилите пред цяло село? Що така Стоянка избяга, без дума да каже?
– Ама, то, такова! – почнала майката на Стоянка.
– Стоянка рече, че ваш Генчо, кусур имал.
– Как тъй, ма?!! Какъв кусур намерихте у Генчо? – попитала майка му.
– Ам, ето я Стоянка, тя нека да ти рече…
– Ами… то таквоз… на Генчо му и малък! – рекла Стоянка.
– Тъй ли?!! – казала майка му.
– Я стани сине да видим право ли казва булката!
Станал Генчо, забил поглед в рогозката, стиснал калпака в шепите, мълчи, черви се… Тогаз майка му, дръпнала вървите на потурите и те се смъкнали на пода, че като се показало едно мъжко достойнство… докъм коляното.
– Въх! – извикала Стоянкината майка.
– Въх, я… И ла знайш свате тъз ваша Стоянка, някой доста я е разглезил!!!
Вдигнала се сватба в селото. Заженили се гиздава мома Стоянка и левент момък Генчо. Минала сватбата заживели младите, но нещеш ли след седмица Стоянка си хванала сърмите и се прибрала у майкини си. Минали няколко дена и майката на Генчо не издържала, хванала го за ръката и го помъкнала към Стоянкини. Влезли в одаята, седнали и майката на Генчо почнала да нарежда:
– Що тъй ма, сватя? Що тъй ни резилите пред цяло село? Що така Стоянка избяга, без дума да каже?
– Ама, то, такова! – почнала майката на Стоянка.
– Стоянка рече, че ваш Генчо, кусур имал.
– Как тъй, ма?!! Какъв кусур намерихте у Генчо? – попитала майка му.
– Ам, ето я Стоянка, тя нека да ти рече…
– Ами… то таквоз… на Генчо му и малък! – рекла Стоянка.
– Тъй ли?!! – казала майка му.
– Я стани сине да видим право ли казва булката!
Станал Генчо, забил поглед в рогозката, стиснал калпака в шепите, мълчи, черви се… Тогаз майка му, дръпнала вървите на потурите и те се смъкнали на пода, че като се показало едно мъжко достойнство… докъм коляното.
– Въх! – извикала Стоянкината майка.
– Въх, я… И ла знайш свате тъз ваша Стоянка, някой доста я е разглезил!!!
Гласували общо: 1 потребители