В петък приключи поредната оспорвана битка в „Игри на волята" и Александра Фейгин напусна екстремното предаване. Въпреки че няма български корени, тя нарича себе си българка и печели медали за страна ни. Тя е шампион за Българя по фигурно пързаляне и е финалист на Олимпийските игри в Пекин.
Коя е Фегин извън горещата Арена и ледената пързалка, и коя е най-тежката битка в живота й?
Спортистката си позволява само седмица почивка, след което започва усилени тренировки, опитвайки се да влезе във форма, за да се подготви за международно състезание, което ще се проведе в София.
„Разделям се с „Игри на волята“ с хубави емоции и се радвам, че пораснах и се научих на много неща. Не ми е приятно, че казаха, че мога да бъда лесно заменена. Не мисля, че е така, защото съм комплексен играч, но явно трябваше да се намери аргумент, с който да бъда номинирана“, разказва за емоциите, с които напуска екстремното риалити.
„За съжаление племе при Супергерои вече не съществуваше и буквално всички бяха срещу нас двете Мани. Единственият шанс да се спасим от вербалното насилие върху нас, беше просто да си тръгнем. Знаехме, какво ще ни се случи в бъдеще. Знаехме, че ще бъдем разделени една от друга. Не предадохме най-близките си хора, а именно аз и Мани останахме двете“, дава аргументите си Фейгин, двете с Мани да скрият парчето от пъзела и да саботират племето си на Арената.
Възможна ли е истинската любов в подобно предаване?
„Не съм отишла с нагласата да намеря човека до себе си в предаването. Бях концентрирана в играта, но любовта не чака и тя с появи точно в игрите. Всичко е истинско при нас двамата и съм щастлива от факта. Може би не спечелих „Игри на волята: България“, но спечелих нещо много по-голямо“, коментира широко обсъжданата тема за взаимоотношенията си с Георги.
От какво се отказва спортист, за да постигне мечтата си?
„Аз постигнах целта и мечтата си. Колкото и да ми беше трудно, след операцията се стегнах, взех се в ръце и със зъби и нокти са катерих към целта си.“
За ситуацията в Украйна, която пряко я засяга
„Това, което се случва е ужасно и засяга всеки един от нас. Поканих майка ми, което е украинка да дойде да живее при нас, но тя отказа“, разказва за живота си да отрасне в семейство от баща руснак и майка украинка. „Не е лесно да бъдеш изоставен от най-близкия си човек, но не съм усещала липсата на майка ми, тъй като баща ми е всичко за мен. Той отдаде целия си живот и сърце за мен, за мога да стигна тук и да съм такава, каквато съм сега. Видях майка си за последен път когато бях на 7 години. Рядко се чуваме за съжаление с нея, но виждам колко много й тежи това, че ме изостави. Почти всеки път плаче и ми става много мъчно за нея. Имах нужда от майка ми, за да й споделя някакви мои проблеми, но пък имах моята треньорка, на която споделях всичко. Чувствам я като моя майка. Майка ми като ме е родила е била много млада, но двамата с баща ми решили, че няма как да продължават да живеят заедно, затова тя решила да си тръгне от нас. Има друго семейство, радва се много на успехите ми, гордее се с мен, но й е мъчно, че не ме е видяла как израствам“, разказва Фейгин.
„Не съм ядосана, че не съм имала майчина любов и опора, а по-скоро ми е тъжно, когато виждам как други семейства се събират, например на вечеря. Ние сме само двата с баща ми и липсва отрупаната маса и уюта. Затова по-скоро съм тъжна и искам да създам голямо и сплотено семейство, за да изпитам това, което изпитват другите деца. Но всяко зло за добро. Така мога да се оправям сама в живота и нямам нужда от силна опора. Хубаво е да имам човек до себе си, за да разчитам на него, но мога да се оправям и сама. Това е плюс за мен и за бъдещето ми.“
В петък приключи поредната оспорвана битка в „Игри на волята" и Александра Фейгин напусна екстремното предаване. Въпреки че няма български корени, тя нарича себе си българка и печели медали за страна ни. Тя е шампион за Българя по фигурно пързаляне и е финалист на Олимпийските игри в Пекин.
Коя е Фегин извън горещата Арена и ледената пързалка, и коя е най-тежката битка в живота й?
Спортистката си позволява само седмица почивка, след което започва усилени тренировки, опитвайки се да влезе във форма, за да се подготви за международно състезание, което ще се проведе в София.
„Разделям се с „Игри на волята“ с хубави емоции и се радвам, че пораснах и се научих на много неща. Не ми е приятно, че казаха, че мога да бъда лесно заменена. Не мисля, че е така, защото съм комплексен играч, но явно трябваше да се намери аргумент, с който да бъда номинирана“, разказва за емоциите, с които напуска екстремното риалити.
„За съжаление племе при Супергерои вече не съществуваше и буквално всички бяха срещу нас двете Мани. Единственият шанс да се спасим от вербалното насилие върху нас, беше просто да си тръгнем. Знаехме, какво ще ни се случи в бъдеще. Знаехме, че ще бъдем разделени една от друга. Не предадохме най-близките си хора, а именно аз и Мани останахме двете“, дава аргументите си Фейгин, двете с Мани да скрият парчето от пъзела и да саботират племето си на Арената.
Възможна ли е истинската любов в подобно предаване?
„Не съм отишла с нагласата да намеря човека до себе си в предаването. Бях концентрирана в играта, но любовта не чака и тя с появи точно в игрите. Всичко е истинско при нас двамата и съм щастлива от факта. Може би не спечелих „Игри на волята: България“, но спечелих нещо много по-голямо“, коментира широко обсъжданата тема за взаимоотношенията си с Георги.
От какво се отказва спортист, за да постигне мечтата си?
„Аз постигнах целта и мечтата си. Колкото и да ми беше трудно, след операцията се стегнах, взех се в ръце и със зъби и нокти са катерих към целта си.“
За ситуацията в Украйна, която пряко я засяга
„Това, което се случва е ужасно и засяга всеки един от нас. Поканих майка ми, което е украинка да дойде да живее при нас, но тя отказа“, разказва за живота си да отрасне в семейство от баща руснак и майка украинка. „Не е лесно да бъдеш изоставен от най-близкия си човек, но не съм усещала липсата на майка ми, тъй като баща ми е всичко за мен. Той отдаде целия си живот и сърце за мен, за мога да стигна тук и да съм такава, каквато съм сега. Видях майка си за последен път когато бях на 7 години. Рядко се чуваме за съжаление с нея, но виждам колко много й тежи това, че ме изостави. Почти всеки път плаче и ми става много мъчно за нея. Имах нужда от майка ми, за да й споделя някакви мои проблеми, но пък имах моята треньорка, на която споделях всичко. Чувствам я като моя майка. Майка ми като ме е родила е била много млада, но двамата с баща ми решили, че няма как да продължават да живеят заедно, затова тя решила да си тръгне от нас. Има друго семейство, радва се много на успехите ми, гордее се с мен, но й е мъчно, че не ме е видяла как израствам“, разказва Фейгин.
„Не съм ядосана, че не съм имала майчина любов и опора, а по-скоро ми е тъжно, когато виждам как други семейства се събират, например на вечеря. Ние сме само двата с баща ми и липсва отрупаната маса и уюта. Затова по-скоро съм тъжна и искам да създам голямо и сплотено семейство, за да изпитам това, което изпитват другите деца. Но всяко зло за добро. Така мога да се оправям сама в живота и нямам нужда от силна опора. Хубаво е да имам човек до себе си, за да разчитам на него, но мога да се оправям и сама. Това е плюс за мен и за бъдещето ми.“
Гласували общо: 1 потребители