Гого отпадна на крачка от финала на "Игри на волята". Дали съжалява за това и какво е най-екстремното нещо, което е правил, разговаря с vbox7:
Отпадна на крачка от финала. Какво те провали в тази финална битка?
Според мен това, което се случи, е че нямах достатъчно късмет на последната част - на последния компонент с топчето. Така че, колкото и да доминирах в първата част на трасето, уви, не беше чак толкова важно, колкото този последния компонент.
Очакваше ли да стигнеш толкова напред в предаването?
От самото начало и при записването си, си казах, че притежавам всички качества, за да стигна до финал, така че не се съмнявах, че мога да стигна до финал.
Как реши да се запишеш за участие в "Игри на волята"?
Записвах се в „Игри на волята“ благодарение на един приятел. Бяхме в неговия апартамент, бях си във ваканция тук в България, защото все още работех в Саудитска Арабия и той ми пусна предаването и ми каза, че ако аз отида ще ги пръсна всичките. Така си пуснах анкетата и някак си се свързаха с мен и си направих егати яката игра.
Алекса ли заслужаваше да бъде големият победител според теб?
Щом Алекса е победителят в „Игри на волята“, със сигурност го заслужава! Не защото ми е приятел, а защото наистина показа много високо ниво - не само физически, а и духовно. Той нямаше да се откаже до самия финал, докато Димо не кажеше „край“ и да приключи. Той ще се раздава, никога няма да се спре, така че - който и да беше победил „Игри на волята“, със сигурност щеше да си заслужава.
Прости ли на Мани и Фейгин след саботирането на играта?
Аз на Мани и Фейгин никога не съм се обидил лично. По-скоро това, че саботираха играта, беше чисто ход, който бяха преценили, че е окей за тях. Това, че аз не го приех по най-добрия начин, не значеше, че трябва да го приема свръх лично. Все пак, изводът на играта е само един - щяха да се отсеят други играчи по един или друг начин. Случи се по този начин: нещо, което беше доста зрелищно и неочаквано, но пък не тая никакви лоши чувства.
Имаше ли някаква стратегия за стигането до големия финал?
Моята стратегия си беше много проста - да разчитам на своите качества. Трениран съм, здрав съм, корав съм, просто мислих си, че няма какво да ме бутне.
Съжаляваш ли за нещо от представянето си?
Не мога да кажа, че съжалявам за нещо, което съм направил в „Игри на волята“. Представянето ми беше доста добро. Винаги има и грешки, които допускаш, но пък моите бяха много малко и една от грешките, които допуснах, беше фатална и не успях да стигна до финал.
Какво мислиш за коалициите в „Игри на волята“?
Идея си нямах, че в „Игри на волята“ трябва да създавам коалиции. Все пак на мен ми е ясно, че някои хора ще се сближат малко повече с други и то така се случи и при мен. Сближих се повече с Цецо и Виктория, в следствие и с Алекса. Бяхме ми по-приятни за разговор. В последствие разбрах, че хората се делят на коалиции, за да могат да се самосъхранят до по-късен етап на играта, но мен това много не ме вълнуваше.
С кои участници запази най-близки отношения след Игрите?
Най-близък се чувствам в момента главно с Цецо, Вики, Алекса, Лефтеров, Филип, защото имах най-много интеракция с тях вътре в предаването и си държа кръга тесен. Не мога да си разпределям много енергията, сприятелявайки се с адски много хора. Но пък и другите участници са ми приятни - даже и Джаферович си ми остава авер, Валерката също.
Разкажи ни малко повече за живота ти в Саудитска Арабия.
Животът ми в Саудитска Арабия мога да го определя като приключение, защото беше нещо непознато за мен. Когато приех да отида да работя там, наистина: голям културен шок. Традициите са им различни, начинът по който те водят ежедневието си. Много ми хареса, защото са доста смирена култура, много приветливи хора са. Мога да кажа, че беше приключение, което остава доста добра емоция в мен.
Кое е най-екстремното нещо, което си правил?
Не знам дали мога да определя нещо като най-най екстремното, което съм правил, защото съм правил много екстремни неща. Мога да кажа едно - катерил съм се по скала без никаква защита, без кабели, без протектори и съм бил на път да падна и да се разбия. Но благодарение на това, че имам физически качества, с които съм се сдобил благодарение на калистениката, успях да се спася. Аз си се сложих в тази ситуация, но и успях да се измъкна.
Като професионален спортист как се подготви за Игрите?
Като активен атлет аз наистина държа на това да съм подготвен толкова добре в тренировката, че веднъж стигна ли до състезанието, мога да покажа, че имам най-добрите физически способности и доминирам на арената. По този начин тренирах и за „Игри на волята“. Имах много триразови, двуразови тренировки. Денят, в който почивах наистина бях смазан, но пък всички тези усилия се отплатиха.
Защо напусна работата си в Саудитска Арабия?
Напуснах работата си в Саудитска Арабия, защото усетих, че се нуждая от промяна. Животът е пълен с изобилие, отворен съм за нови възможности и смятам, че след „Игри на волята“ имам много добри възможности в България.
Не спечели паричната награда, но какво друго успя да спечелиш?
Честно казано, паричната награда в „Игри на волята“ беше бонус на цялото това преживяване. Аз спечелих много ценни неща във валутата на емоции на преживявания и това, че успях да бъда много добър пример за много хора в България. Това наистина е чест, гордея се с това и наистина се радвам, че мога да бъда пример за подражание.
Гого отпадна на крачка от финала на "Игри на волята". Дали съжалява за това и какво е най-екстремното нещо, което е правил, разговаря с vbox7:
Отпадна на крачка от финала. Какво те провали в тази финална битка?
Според мен това, което се случи, е че нямах достатъчно късмет на последната част - на последния компонент с топчето. Така че, колкото и да доминирах в първата част на трасето, уви, не беше чак толкова важно, колкото този последния компонент.
Очакваше ли да стигнеш толкова напред в предаването?
От самото начало и при записването си, си казах, че притежавам всички качества, за да стигна до финал, така че не се съмнявах, че мога да стигна до финал.
Как реши да се запишеш за участие в "Игри на волята"?
Записвах се в „Игри на волята“ благодарение на един приятел. Бяхме в неговия апартамент, бях си във ваканция тук в България, защото все още работех в Саудитска Арабия и той ми пусна предаването и ми каза, че ако аз отида ще ги пръсна всичките. Така си пуснах анкетата и някак си се свързаха с мен и си направих егати яката игра.
Алекса ли заслужаваше да бъде големият победител според теб?
Щом Алекса е победителят в „Игри на волята“, със сигурност го заслужава! Не защото ми е приятел, а защото наистина показа много високо ниво - не само физически, а и духовно. Той нямаше да се откаже до самия финал, докато Димо не кажеше „край“ и да приключи. Той ще се раздава, никога няма да се спре, така че - който и да беше победил „Игри на волята“, със сигурност щеше да си заслужава.
Прости ли на Мани и Фейгин след саботирането на играта?
Аз на Мани и Фейгин никога не съм се обидил лично. По-скоро това, че саботираха играта, беше чисто ход, който бяха преценили, че е окей за тях. Това, че аз не го приех по най-добрия начин, не значеше, че трябва да го приема свръх лично. Все пак, изводът на играта е само един - щяха да се отсеят други играчи по един или друг начин. Случи се по този начин: нещо, което беше доста зрелищно и неочаквано, но пък не тая никакви лоши чувства.
Имаше ли някаква стратегия за стигането до големия финал?
Моята стратегия си беше много проста - да разчитам на своите качества. Трениран съм, здрав съм, корав съм, просто мислих си, че няма какво да ме бутне.
Съжаляваш ли за нещо от представянето си?
Не мога да кажа, че съжалявам за нещо, което съм направил в „Игри на волята“. Представянето ми беше доста добро. Винаги има и грешки, които допускаш, но пък моите бяха много малко и една от грешките, които допуснах, беше фатална и не успях да стигна до финал.
Какво мислиш за коалициите в „Игри на волята“?
Идея си нямах, че в „Игри на волята“ трябва да създавам коалиции. Все пак на мен ми е ясно, че някои хора ще се сближат малко повече с други и то така се случи и при мен. Сближих се повече с Цецо и Виктория, в следствие и с Алекса. Бяхме ми по-приятни за разговор. В последствие разбрах, че хората се делят на коалиции, за да могат да се самосъхранят до по-късен етап на играта, но мен това много не ме вълнуваше.
С кои участници запази най-близки отношения след Игрите?
Най-близък се чувствам в момента главно с Цецо, Вики, Алекса, Лефтеров, Филип, защото имах най-много интеракция с тях вътре в предаването и си държа кръга тесен. Не мога да си разпределям много енергията, сприятелявайки се с адски много хора. Но пък и другите участници са ми приятни - даже и Джаферович си ми остава авер, Валерката също.
Разкажи ни малко повече за живота ти в Саудитска Арабия.
Животът ми в Саудитска Арабия мога да го определя като приключение, защото беше нещо непознато за мен. Когато приех да отида да работя там, наистина: голям културен шок. Традициите са им различни, начинът по който те водят ежедневието си. Много ми хареса, защото са доста смирена култура, много приветливи хора са. Мога да кажа, че беше приключение, което остава доста добра емоция в мен.
Кое е най-екстремното нещо, което си правил?
Не знам дали мога да определя нещо като най-най екстремното, което съм правил, защото съм правил много екстремни неща. Мога да кажа едно - катерил съм се по скала без никаква защита, без кабели, без протектори и съм бил на път да падна и да се разбия. Но благодарение на това, че имам физически качества, с които съм се сдобил благодарение на калистениката, успях да се спася. Аз си се сложих в тази ситуация, но и успях да се измъкна.
Като професионален спортист как се подготви за Игрите?
Като активен атлет аз наистина държа на това да съм подготвен толкова добре в тренировката, че веднъж стигна ли до състезанието, мога да покажа, че имам най-добрите физически способности и доминирам на арената. По този начин тренирах и за „Игри на волята“. Имах много триразови, двуразови тренировки. Денят, в който почивах наистина бях смазан, но пък всички тези усилия се отплатиха.
Защо напусна работата си в Саудитска Арабия?
Напуснах работата си в Саудитска Арабия, защото усетих, че се нуждая от промяна. Животът е пълен с изобилие, отворен съм за нови възможности и смятам, че след „Игри на волята“ имам много добри възможности в България.
Не спечели паричната награда, но какво друго успя да спечелиш?
Честно казано, паричната награда в „Игри на волята“ беше бонус на цялото това преживяване. Аз спечелих много ценни неща във валутата на емоции на преживявания и това, че успях да бъда много добър пример за много хора в България. Това наистина е чест, гордея се с това и наистина се радвам, че мога да бъда пример за подражание.
Гласували общо: 1 потребители