В тази селекция не включваме Тавите, защото сравнително скоро писахме за него, та да не се повтаряме.
Манастирска магерница
Много преди да стане ресторант, тук е домът на първия литературен критик в България и главен редактор на списание Мисъл. В началото на ХХ век с остър език и писалка д-р Кръстев опитва да вкара в релси изоставащата българска литература. Сега къщата му е дом за стари рецепти от манастирските магерници - повечето са записани при монасите в Рилски, Бачковския, Роженския, Троянския и Лясковския манастир, а останалите са добре известни и типични за националната ни кухня. Менюто в Манастирска магерница е дълго 30 страници и за да не стават грешки, всяко ястие е описано подробно, като дори се уточнени местата и имената на отците, от които са научени.
Винената листа включва около 200 вина, всичките до един от български по-български. Персоналът е внимателен, отзивчив и не се натрапва - препоръчва напитка или мезе само ако помолим.
Има няколко салона в различен стил, но най-хубавият за нас е този на втория етаж, подреден в духа на стара София. Единственото по-любимо нещо тук е градината, която отваря в края на април. Малкият проблем на ресторанта е в интериора - ако старинните предмети се подберат по-прецизно и се махнат някои от тях, атмосферата само ще спечели.
Ето и какво ни разказа и Ивелин Маликарпов, управителят на Манастирска магерница:
Кое ястие е типично за българската кухня?
Чомлека, който се прави от телешки джолан, картофи, цели лукчета и други зеленчуци, задушени във вино.
А кое от вашия ресторант най-горещо ни препоръчвате?
Дряновски кебап с пилешко и свинско бонфиле. Слагаме му картофи, моркови, сини сливи и поръсваме с кашкавал. Манастирска магерница е на „Хан Аспарух" 67 и работи всеки ден от 11:00 до 00:00 часа. Резервации приемат на 980 38 83, 980 33 03 и на 0899 94 94 00
Погледнато от улицата, едва ли някой ще познае, че тук се намира едно от хубавите места с национална кухня. Входът, макар и украсен с писана каручка, остава сгушен между вратите на други заведения.
Ресторантът има две помещения, от които по-приятното е това за непушачи. Намира се под нивото на улицата, а до него се стига по красива вита стълба. Стените са облицовани с камъни и има наредени бъчви, а фриз с дърворезба разказва историята на виното от древна Месопотамия до днес. Сепаретата напомнят на тераси, каквито имат възрожденските къщи, и са наредени амфитеатрално около сцената в центъра. На нея всяка вечер, с изключение на неделя, има жива музика. Седи се на истински миндери, покрити с черги, а възглавниците са от престилки на носии. Залата за непушачи също става - масите и пейките са от масивно дърво, а помещението е на няколко нива.
Можем да избираме вина от 10 изби, тук са традиционните сортове гъмза, мерло и мавруд, които не се намират във всеки ресторант. Менюто е богато, а главният готвач Милен Тодоров се придържа към традиционните рецепти, като ни увери, че пушените меса, надениците, каймата и хлябът се приготвят на място. Според него новите технологии карат готвачите да бързат и да слагат всякакви овкусители и добавки, а това не е от полза за качеството на храната.
Ето какво още ни каза той:
Кое ястие от вашия ресторант най-горещо ни препоръчвате?
Печено прасенце, зелеви сарми с кълцано месо и лозови с връхчета коприва, но те са сезонни и ще ги има чак следващата зима.
А кое е най-типично за българската кухня?
В империите, част от които са били държавите на Балканите, рецептите често се смесват. Характерни за нас си остават билките, домашните баници, капамата, тараторът, киселото мляко и производният му катък. Хаджидрагановите изби е на „Христо Белчев" 18 и работи всеки ден от 12:00 до 2:00 през нощта. За резервации: 981 81 48
Харесваме ги заради добре приготвеното месо, пресните
зеленчуци и салати - Манастирска
магерница и Хаджидрагановите изби държат ниво, което се надяваме да не пада. Не сме единствените, които смятат
така, затова не е лошо да резервираме маса поне два дни предварително, особено
ако ще сме голяма компания (над 10 човека, за да сме точни). Това важи и ако ще
поръчваме пълнено прасенце, капами, гювечи и чомлеци, които се приготвят на
бавен огън и отнемат повече време. Не е проблем и да почакаме де - мезетата и ракиите
не са за изпускане.
В тази селекция не включваме Тавите,
защото сравнително скоро писахме за него, та да не се повтаряме.
Манастирска магерница
Много преди да стане ресторант, тук е домът на първия литературен критик в
България и главен редактор на списание Мисъл. В началото на ХХ век с
остър език и писалка д-р Кръстев опитва да вкара в релси изоставащата българска
литература. Сега къщата му е дом за стари рецепти от манастирските магерници -
повечето са записани при монасите в Рилски, Бачковския, Роженския, Троянския и
Лясковския манастир, а останалите са добре известни и типични за националната ни
кухня. Менюто в Манастирска магерница е дълго 30 страници и за да не стават грешки, всяко ястие е описано подробно,
като дори се уточнени местата и имената на отците, от които са научени.
Винената листа включва около 200 вина, всичките до един от български
по-български. Персоналът е внимателен, отзивчив и не се натрапва - препоръчва
напитка или мезе само ако помолим.
Има няколко салона в различен стил, но най-хубавият за нас е
този на втория етаж, подреден в духа на стара София. Единственото по-любимо
нещо тук е градината, която отваря в края на април. Малкият проблем на ресторанта
е в интериора - ако старинните предмети се подберат по-прецизно и се махнат някои
от тях, атмосферата само ще спечели.
Ето и какво ни разказа и Ивелин Маликарпов, управителят на Манастирска магерница:
Кое ястие е типично за българската кухня?
Чомлека, който се прави от телешки джолан, картофи, цели лукчета и други
зеленчуци, задушени във вино.
А кое от вашия ресторант най-горещо ни
препоръчвате?
Дряновски кебап с пилешко и свинско бонфиле. Слагаме му
картофи, моркови, сини сливи и поръсваме с кашкавал.
Манастирска магерница е на „Хан Аспарух" 67 и работи всеки ден от 11:00 до 00:00 часа. Резервации приемат на 980 38 83, 980 33 03 и на 0899 94 94 00
Хаджидрагановите изби
Погледнато от улицата, едва ли някой ще познае, че тук се намира едно от
хубавите места с национална кухня. Входът, макар и украсен с писана каручка,
остава сгушен между вратите на други заведения.
Ресторантът има две помещения, от които по-приятното е това
за непушачи. Намира се под нивото на улицата, а до него се стига по красива вита
стълба. Стените са облицовани с камъни и има наредени бъчви, а фриз с
дърворезба разказва историята на виното от древна Месопотамия до днес.
Сепаретата напомнят на тераси, каквито имат възрожденските къщи, и са наредени
амфитеатрално около сцената в центъра. На нея всяка вечер, с изключение на
неделя, има жива музика. Седи се на истински миндери, покрити с черги, а
възглавниците са от престилки на носии. Залата за непушачи също става - масите
и пейките са от масивно дърво, а помещението е на няколко нива.
Можем да избираме вина от 10 изби, тук са традиционните
сортове гъмза, мерло и мавруд, които не се намират във всеки ресторант. Менюто
е богато, а главният готвач Милен Тодоров се придържа към традиционните рецепти,
като ни увери, че пушените меса, надениците, каймата и хлябът се приготвят на
място. Според него новите технологии карат готвачите да бързат и да слагат всякакви
овкусители и добавки, а това не е от полза за качеството на храната.
Ето какво още ни каза той:
Кое ястие от вашия
ресторант най-горещо ни препоръчвате?
Печено прасенце, зелеви сарми с кълцано месо и лозови с
връхчета коприва, но те са сезонни и ще ги има чак следващата зима.
А кое е най-типично за българската кухня?
В империите, част от които са били държавите на Балканите, рецептите често се
смесват. Характерни за нас си остават билките, домашните баници, капамата,
тараторът, киселото мляко и производният му катък.
Хаджидрагановите изби е на „Христо Белчев" 18 и работи всеки ден от 12:00 до 2:00 през нощта. За резервации: 981 81 48
Фотография Васил Танев