J. J. Murphy's, София
Любимият ни пъб в София, колкото и малка да е конкуренцията. Харесваме го, защото е просторен, но има кътчета, където да се завреш за кротък обяд, както и прилична градина. Това, което го изстрелва напред обаче, е атмосферата - вътре хората стават някак по-спокойни и отворени, все едно се заразяват с ирландската откритост, и тук въобще не броим чужденците.
Към храната също нямаме забележки, даже от толкова поръчки менюто наизуст научихме. По традиция, бирата се лее на корем (предлагат се и български марки) и отново по традиция, футболът е на почит. Отидеш ли по време на мач, дори и твоите да паднат, трудно ще си тръгнеш намръщен. Казахме и повтаряме - атмосферата е нечовешка.
The Dove, Лондон
В Гълъба сме се разнежвали не един и два пъти, и има защо - пъбът е на брега на Темза, точно до най-красивия мост над реката Хамърсмит бридж. Кръчмата е била любима дупка и на шотландския поет Джеймс Томсън, автор на патриотичната песен „Rule, Britannia!". Именно тук той пише и своите четири поеми от сборника Сезоните (1726), докато разрежда уиски с вода и зяпа през прозореца. Доста по-късно The Dove става щаб и на титани като Ърнест Хемингуей, Алек Гинес (който наистина пиел само Guinness) и Дилън Томас (той пък смесвал различни бири в една чаша).
Снимки на The Dove: Илиян Ружин
Сега нещата са доста по-тривиални, особено през уикенда. Тогава е тъпкано с американски туристи и местни дупета, които плющят пържени скариди с кориандър и пият Perrier. Отидеш ли през седмицата обаче, ще се върнеш директно във времената на Томас. Няма тълпи, светлината е като от газеник и е толкова тихо, че се чува ленивото пляскане на Темза. Задължително влез в помещението до вратата вдясно (на снимката) - това е „най-малката стая в пъб (127 см х 239 см)" според книгата Гинес, и си поръчай пайнт ъф Ландън прайд, плийз. Тогава, без да усетиш, и ти ще извадиш химикалка, и ще драснеш няколко строфи на някоя бирена подложка.
O'Rielly's Irish Pub, Брюксел
Вярно, че измежду ирландските пъбове по света трудно може да се избере най-добрият, но за този знаем със сигурност, че е перла от бекон и бира в сърцето на иначе скучноватия Брюксел. Всъщност O'Rielly's е верига от кръчми, на която можеш да попаднеш още в Амстердам, Дюселдорф, Франкфурт и Хайделберг. Белгийската очарова с няколко много важни за един пъб неща - страхотна, почти Толконова атмосфера, бърз и усмихнат персонал и купища вкусна храна на много приемливи цени (цъкни тук ако си умираш да разбереш). Причината да му обърнем чак пък такова внимание са бирените коктейли като например Half&Half - микс от Stella Artois и Guinness. Препоръчваме обаче да не се правиш на голям балканец и да не молиш за по-голяма чаша от 330 мл - тя ще ти е напълно достатъчна. O'Rielly's е на една от главните брюкселски улици и то по права линия към гарата, което си е голямо удобство.
За съжаление нито един от нас не е бил в Дъблин. Все още. Чували сме, че
там задължително трябва да се мине през пивоварната на Guinness,
където в края на обиколката получаваш и халба от черната бира. Имаме обаче
солиден опит от кръчмите в други три столици и, разбира се, започваме от ул. „Кърниградска".
J. J. Murphy's, София
Любимият ни пъб в София, колкото и малка да е конкуренцията. Харесваме го,
защото е просторен, но има кътчета, където да се завреш за кротък обяд, както и
прилична градина. Това, което го изстрелва напред обаче, е атмосферата - вътре
хората стават някак по-спокойни и отворени, все едно се заразяват с ирландската
откритост, и тук въобще не броим чужденците.
Към храната също нямаме забележки, даже от толкова поръчки менюто наизуст
научихме. По традиция, бирата се лее на корем (предлагат се и български марки)
и отново по традиция, футболът е на почит. Отидеш ли по време на мач, дори и твоите
да паднат, трудно ще си тръгнеш намръщен. Казахме и повтаряме - атмосферата е
нечовешка.
The Dove, Лондон
В Гълъба сме се разнежвали не
един и два пъти, и има защо - пъбът е на брега на Темза, точно до най-красивия
мост над реката Хамърсмит бридж. Кръчмата е била любима дупка и на шотландския
поет Джеймс Томсън, автор на патриотичната песен „Rule,
Britannia!". Именно тук той пише и своите четири поеми от сборника Сезоните (1726), докато разрежда уиски с
вода и зяпа през прозореца. Доста по-късно The Dove става
щаб и на титани като Ърнест Хемингуей, Алек Гинес (който наистина пиел само Guinness) и Дилън Томас (той пък смесвал различни бири в една
чаша).
Снимки на The Dove: Илиян Ружин
Сега нещата са доста по-тривиални, особено през уикенда. Тогава е тъпкано с
американски туристи и местни дупета, които плющят пържени скариди с кориандър и
пият Perrier. Отидеш ли през седмицата
обаче, ще се върнеш директно във времената на Томас. Няма тълпи, светлината е
като от газеник и е толкова тихо, че се чува ленивото пляскане на Темза.
Задължително влез в помещението до вратата вдясно (на снимката) - това е „най-малката стая в
пъб (127 см х 239 см)" според книгата Гинес,
и си поръчай пайнт ъф Ландън прайд, плийз. Тогава, без да усетиш, и ти ще
извадиш химикалка, и ще драснеш няколко строфи на някоя бирена подложка.
O'Rielly's Irish Pub,
Брюксел
Вярно, че измежду ирландските пъбове по света трудно може да се избере
най-добрият, но за този знаем със сигурност, че е перла от бекон и бира в
сърцето на иначе скучноватия Брюксел. Всъщност O'Rielly's е верига от кръчми, на която можеш да
попаднеш още в Амстердам, Дюселдорф, Франкфурт и Хайделберг. Белгийската
очарова с няколко много важни за един пъб неща - страхотна, почти Толконова
атмосфера, бърз и усмихнат персонал и купища вкусна храна на много приемливи
цени (цъкни тук ако си умираш да разбереш). Причината да му обърнем чак
пък такова внимание са бирените коктейли като например Half&Half - микс от Stella Artois и Guinness.
Препоръчваме обаче да не се правиш на голям балканец и да не молиш за по-голяма
чаша от 330 мл - тя ще ти е напълно достатъчна. O'Rielly's е на една от главните брюкселски улици и то по права
линия към гарата, което си е голямо удобство.
Фотография Васил Танев и Илиян Ружин