Лятото започна тази събота. Надяваме се да си е сложило плувките или да има надуваема лодка, че да доплува безпроблемно и да огрее с юлско слънце над прогизналия ни град. А когато това се случи, идва време и за летните разходки между края на работния ден и заслужения сладък сън. Ние вече имаме една любима траектория и ти предлагаме да се пуснеш по нея няколко пъти през юли.
Свършваш работа. Или изобщо не си бил на такава, но пък на повечето ти приятели им е удобно да се видите след 17:00. Какво ще кажеш да си направите среща някъде около НДК и да се пуснете към приятно освежената наскоро градинка зад спирката при ъгъла на булевардите Евлоги и Христо Георгиеви и Черни Връх? Ето каква ни е идеята: разходка, лека вечеря в
Soul Kitchen, опера или балет в парка на
Военната академия, а за финал - разпускане с чаша класно питие в бар
Kanaal.
Тръгвайки през градинката (всъщност името й е Парк Баня Лозенец), можеш да се пуснеш по улица Кап. Андреев, покрай храм Свето Преображение Господне и 120 СОУ "Г. С. Раковски", докато пресечеш ул. Милин Камък и излезеш на близката успоредна уличка на булеварда, носеща кокетното име Кокиче. Там, на номер 13, е първата спирка по вечерния маршрут - ресторант
Soul Kitchen. Старата къща те посреща с тясна алея, която те извежда в красива градина, сгушена между околните кооперации, дискретно забулена в зеленина, с две големи и две малки маси, и малък детски кът. Неизмазаната стена на съседната сграда всъщност създава много приятно усещане за извънвремие и намеква за южноевропейска пасторалност. Самото дворче е така декорирано и подредено, че напомня за елегантната изчистеност на японска градина.
Ако решиш, можеш да се настаниш с компанията си и в уюта на ресторанта, разположен на първия етаж на старата сграда. Стопаните са съумяли да запазят духа на епохата, в която къщата се е появила в Лозенец, като са я обогатили с чудесно подбрана мебилировка и декорация, изцяло от естествени материали като дърво, метал, хартия, камък и стъкло. А сърдечното отношение на персонала, спокойната музика и прецизно съставеното меню добавят така важните комфорт и спокойствие, за да се настроиш за питателна и вкусна лека вечеря. Неведнъж сме им гостували и с наслада сме похапвали изключително свежата салата Руколе, решена с киноа, просо, рукола и подчертано магданозено присъствие. В моментите на по-сериозен глад на помощ идват малките кюфтенца Фрикаделе на плоча, приготвени от моркови, овесени ядки, орехи, пресен лук, магданоз и чесън. А докато чакаш блюдото, можеш да се насочиш към листа с подбрани вина от малки, семейни винарни, да си поръчаш някоя от редките и много хубави ракии или пък да се насочиш към списъка с крафт, ейл, вайс или друга хубава и истинска бира от белгийски, немски или чешки пивоварни. Ако не ти се пие алкохол, спокойно можеш да си поръчаш чай от билки, дошли директно от планината за
Soul Kitchen. Именно това отношение към предлаганите храни и напитки и желанието на екипа на ресторанта да предлага чисто, натурално и органично меню, поднесено в приятна обстановка и на достъпни цени, ни спечелиха още при първото ни посещение и вярваме, че лесно ще ти станат любими и на теб.
След като се подкрепиш, можеш да продължиш малкия си градски преход през Лозенец или под дърветата над Перловската река, да минеш покрай езерото Ариана и да се спуснеш от другата страна на Цариградско шосе. След около 300 метра те чака приятната прохлада на парка на
Военна академия "Г. С. Раковски". Там през юли се пренася програмата на
Софийска опера и балет и можеш да си подариш избрано заглавие от афиша им на открито в китната зеленина в сърцето на София. Опера в Парка тази година ти предлага няколко балета, сред които класическите
Лебедово езеро и
Дон Кихот, както и четирите опери от цикъла
Пръстенът на Нибелунга на Рихард Вагнер. Детската програма пък включва
Мечо Пух,
Хензел и Гретел и
Червената шапчица. Повярвай ни, внушително е да потънеш в епичните произведения на Вагнер, откъснат от града в Парка или да наблюдаваш изящния танц на балетистите под зелените корони на дърветата. Само запомни, че представленията за възрастни са с начален час от 20:00.
Докато отзвукът от представлението още се разхожда в съзнанието ти, във вече късната вечер е време да помислиш и за леко разпускане. Паркът е добре осветен, покрай канала уличните лампи също работят и обагрят с приятно жълто сияние мастиления цвят на софийската вечер. След по-малко от десет минути стигаш до кръстовището на бул. Евлоги и Христо Георгиеви и бул. Мадрид. Две крачки вдясно и заставаш пред вратата на кратко и запомнящо се именувания бар
Kanaal. Отворен е всеки ден без неделя, след 17:30.
Има няколко причини това заведение да е една от локациите, към които се връщаме най-често по това време на денонощието (а и не само тогава). Не можем да ги категоризираме, защото са еднакво важни и съчетанието им превръща изключително приятния бар в истински различно и специално място, без аналог в столицата ни.
Разбира се, водещото е бирата.
Kanaal е едно от местата, където могат да ти помогнат най-много с ориентирането във все повече утвърждаващата се у нас бирена култура, да ти покажат, че това не е просто напитка, с която да прокараш пържолата или да се наливаш на пейка или на плажа, а не по-малко софистицирано, изискано, изискващо и разнообразно питие като виното например. А ако вече си отключил небцето и съзнанието си за култа към пивото, тогава
Kanaal още повече е твоето място с безкрайното си разнообразие от крафт бири на знайни и апокрифни пивоварни. Гамата е страхотно обширна и включва най-различни трапистки бири, блонд, трипъл или пейл ейлове, като алкохолният процент варира от 3-4% до 12%, а цветът от бистър и ведър, до непрогледната нощ на плътните стаутове и портъри. Персоналът пък може много лесно и бързо да те насочи към правилния за теб избор на база на предпочитаните вкусове. Например ако сме в настроение за баланс от силни вкусове и аромати, вплетени в мека газировка и чернокафява напитка, веднага бихме посегнали към опушения ванилов стаут
Charbon на белгийската пивоварна
De Dochter van de Korenaar за една истинска бирена феерия.
Но няма как да се насладиш на любима напитка в неподходяща компания. Тук е следващият коз на
Kanaal - барът генерира своя мултикултурна среда като събира любопитни екземпляри от най-различни социални кръгове, професионални сфери и дори държави. Вътре можеш да срещнеш рекламисти, журналисти, IT спeциалисти, пиари, млади и идейни хора или улегнали дами и господа с изградени навици, дошли да се насладят на любима марка бира или да опитат нещо ново от безспирно допълвания асортимент, докато гледат мачовете от Световното или разглеждат поредната изложба по стените на бара (в момента са приказните рисунки на
Петя Константинова). Нали ти казахме - комплексно е. И много специално. Като разходката, на която те заведохме днес. Наздраве!
Текст Ивайло Александров / Фотография Славея Йорданова (
Soul Kitchen и
Kanaal)
Лятото започна тази събота. Надяваме се да си е сложило плувките или да има надуваема лодка, че да доплува безпроблемно и да огрее с юлско слънце над прогизналия ни град. А когато това се случи, идва време и за летните разходки между края на работния ден и заслужения сладък сън. Ние вече имаме една любима траектория и ти предлагаме да се пуснеш по нея няколко пъти през юли.
Свършваш работа. Или изобщо не си бил на такава, но пък на повечето ти приятели им е удобно да се видите след 17:00. Какво ще кажеш да си направите среща някъде около НДК и да се пуснете към приятно освежената наскоро градинка зад спирката при ъгъла на булевардите Евлоги и Христо Георгиеви и Черни Връх? Ето каква ни е идеята: разходка, лека вечеря в Soul Kitchen, опера или балет в парка на Военната академия, а за финал - разпускане с чаша класно питие в бар Kanaal.
Тръгвайки през градинката (всъщност името й е Парк Баня Лозенец), можеш да се пуснеш по улица Кап. Андреев, покрай храм Свето Преображение Господне и 120 СОУ "Г. С. Раковски", докато пресечеш ул. Милин Камък и излезеш на близката успоредна уличка на булеварда, носеща кокетното име Кокиче. Там, на номер 13, е първата спирка по вечерния маршрут - ресторант Soul Kitchen. Старата къща те посреща с тясна алея, която те извежда в красива градина, сгушена между околните кооперации, дискретно забулена в зеленина, с две големи и две малки маси, и малък детски кът. Неизмазаната стена на съседната сграда всъщност създава много приятно усещане за извънвремие и намеква за южноевропейска пасторалност. Самото дворче е така декорирано и подредено, че напомня за елегантната изчистеност на японска градина.
Ако решиш, можеш да се настаниш с компанията си и в уюта на ресторанта, разположен на първия етаж на старата сграда. Стопаните са съумяли да запазят духа на епохата, в която къщата се е появила в Лозенец, като са я обогатили с чудесно подбрана мебилировка и декорация, изцяло от естествени материали като дърво, метал, хартия, камък и стъкло. А сърдечното отношение на персонала, спокойната музика и прецизно съставеното меню добавят така важните комфорт и спокойствие, за да се настроиш за питателна и вкусна лека вечеря. Неведнъж сме им гостували и с наслада сме похапвали изключително свежата салата Руколе, решена с киноа, просо, рукола и подчертано магданозено присъствие. В моментите на по-сериозен глад на помощ идват малките кюфтенца Фрикаделе на плоча, приготвени от моркови, овесени ядки, орехи, пресен лук, магданоз и чесън. А докато чакаш блюдото, можеш да се насочиш към листа с подбрани вина от малки, семейни винарни, да си поръчаш някоя от редките и много хубави ракии или пък да се насочиш към списъка с крафт, ейл, вайс или друга хубава и истинска бира от белгийски, немски или чешки пивоварни. Ако не ти се пие алкохол, спокойно можеш да си поръчаш чай от билки, дошли директно от планината за Soul Kitchen. Именно това отношение към предлаганите храни и напитки и желанието на екипа на ресторанта да предлага чисто, натурално и органично меню, поднесено в приятна обстановка и на достъпни цени, ни спечелиха още при първото ни посещение и вярваме, че лесно ще ти станат любими и на теб.
След като се подкрепиш, можеш да продължиш малкия си градски преход през Лозенец или под дърветата над Перловската река, да минеш покрай езерото Ариана и да се спуснеш от другата страна на Цариградско шосе. След около 300 метра те чака приятната прохлада на парка на Военна академия "Г. С. Раковски". Там през юли се пренася програмата на Софийска опера и балет и можеш да си подариш избрано заглавие от афиша им на открито в китната зеленина в сърцето на София. Опера в Парка тази година ти предлага няколко балета, сред които класическите Лебедово езеро и Дон Кихот, както и четирите опери от цикъла Пръстенът на Нибелунга на Рихард Вагнер. Детската програма пък включва Мечо Пух, Хензел и Гретел и Червената шапчица. Повярвай ни, внушително е да потънеш в епичните произведения на Вагнер, откъснат от града в Парка или да наблюдаваш изящния танц на балетистите под зелените корони на дърветата. Само запомни, че представленията за възрастни са с начален час от 20:00.
Докато отзвукът от представлението още се разхожда в съзнанието ти, във вече късната вечер е време да помислиш и за леко разпускане. Паркът е добре осветен, покрай канала уличните лампи също работят и обагрят с приятно жълто сияние мастиления цвят на софийската вечер. След по-малко от десет минути стигаш до кръстовището на бул. Евлоги и Христо Георгиеви и бул. Мадрид. Две крачки вдясно и заставаш пред вратата на кратко и запомнящо се именувания бар Kanaal. Отворен е всеки ден без неделя, след 17:30.
Има няколко причини това заведение да е една от локациите, към които се връщаме най-често по това време на денонощието (а и не само тогава). Не можем да ги категоризираме, защото са еднакво важни и съчетанието им превръща изключително приятния бар в истински различно и специално място, без аналог в столицата ни.
Разбира се, водещото е бирата. Kanaal е едно от местата, където могат да ти помогнат най-много с ориентирането във все повече утвърждаващата се у нас бирена култура, да ти покажат, че това не е просто напитка, с която да прокараш пържолата или да се наливаш на пейка или на плажа, а не по-малко софистицирано, изискано, изискващо и разнообразно питие като виното например. А ако вече си отключил небцето и съзнанието си за култа към пивото, тогава Kanaal още повече е твоето място с безкрайното си разнообразие от крафт бири на знайни и апокрифни пивоварни. Гамата е страхотно обширна и включва най-различни трапистки бири, блонд, трипъл или пейл ейлове, като алкохолният процент варира от 3-4% до 12%, а цветът от бистър и ведър, до непрогледната нощ на плътните стаутове и портъри. Персоналът пък може много лесно и бързо да те насочи към правилния за теб избор на база на предпочитаните вкусове. Например ако сме в настроение за баланс от силни вкусове и аромати, вплетени в мека газировка и чернокафява напитка, веднага бихме посегнали към опушения ванилов стаут Charbon на белгийската пивоварна De Dochter van de Korenaar за една истинска бирена феерия.
Но няма как да се насладиш на любима напитка в неподходяща компания. Тук е следващият коз на Kanaal - барът генерира своя мултикултурна среда като събира любопитни екземпляри от най-различни социални кръгове, професионални сфери и дори държави. Вътре можеш да срещнеш рекламисти, журналисти, IT спeциалисти, пиари, млади и идейни хора или улегнали дами и господа с изградени навици, дошли да се насладят на любима марка бира или да опитат нещо ново от безспирно допълвания асортимент, докато гледат мачовете от Световното или разглеждат поредната изложба по стените на бара (в момента са приказните рисунки на Петя Константинова). Нали ти казахме - комплексно е. И много специално. Като разходката, на която те заведохме днес. Наздраве!
Текст Ивайло Александров / Фотография Славея Йорданова (Soul Kitchen и Kanaal)
Етикети:
Гласували общо: 1 потребители