Църквата "Света Петка" Сега се спускаме няколко метра надолу към Софийското ларго и в подлеза спираме пред църквата "Света Петка Самарджийска". Тя е християнски храм, датиращ от XI век, но преди това на същото място е имало римска крипта от IV век, което я прави една от най-старите обредни сгради в Европа, действащи и днес. Интересно е, че по непотвърдени данни тялото на Васил Левски е било погребано зад църквата. Според тази история десетилетия по-късно при строежа на въпросното ларго, или по-точно сградата на ЦУМ, мощите на Апостола са ексхумирани и, уви, изгубени. За някои грозно, за други (основно чужденците) е любопитно съчетанието на социалистическата архитектурна грандомания и древните руини около булевард "Мария Луиза", скрити зад тоновете мрамор. За съжаление, немалко от археологическите находки са разрушени при строежа. Нелоша тема за размисъл, докато съзерцаваш старините, нали? След като отминеш, вдъхновен от двата храма надолу, ела с нас към градинката зад джамията. Там, в сградата на някогашната Централна минерална баня, от няколко месеца функционира чисто новият Музей за историята на София. Както се досещаш от името му, музеят ще ти покаже различни артефакти от вековната история на столицата ни от епохите, през които е преминала.
L'Etranger След като с часове наред засища културния си глад, човек огладнява и чисто физически. Следобедният ни маршрут включва едно от по-готините софийски заведения, където можеш да хапнеш вкусно в чудесна обстановка. Имаме предвид ресторант L'Etranger на улица Симеон 78, пренесъл на родна почва френския дух. Избрахме го, защото и неговата история не е от вчера (а се гради вече цели 15 години) и ни се струва повече от чудесна идея за еклектичен скок от българското наследство към френската кухня. Интериорът на ресторанта е така фино завъртян, че хем ти е удобно да седиш вътре, хем не спираш да оглеждаш детайлите от стилното обзавеждане. И, разбира се, важният акцент - храната в L'Etranger. Готвачът и съсобственик Оливие ще се погрижи да получиш свежа салата, прясно и питателно основно ястие и великолепен десерт. Просто погледни черната дъска, за да направиш избора си и да се насладиш на гастрономично удоволствие. След като хапнеш, защо не се върнеш няколко метра назад към Дома на киното? Разходка, архитектура, храна и хубав филм. И имаме предвид наистина такъв, защото в Дома на киното по-скоро би попаднал на некомерсиална лента, на култов филм от близкото минало или на продукция от някой от по-интересните кинофестивали, отколкото на летен блокбъстър или холивудска мейнстрийм шарения. Само се увери, че си наясно с програмата на киното, за да избереш интересно заглавие.
French 75 А за финал какво ще кажеш за едно питие преди да си отдъхнеш вкъщи и да се потопиш в заслужения сън? Така, за разпускане след филма и приятния, лежерен следобед. Отново те каним съвсем наблизо, на ъгъла на улица Сердика 28. Там удобно е кацнал един от любимите ни столични барове - French 75. Така или иначе сме на френска вълна след L'Etranger (пък може и филмът да е на езика на Бодлер и Волтер). Обичаме бара, защото е именно това - нито повече, нито по-малко от чудесно място за пийване сам или с приятели. Освен това уважваме заведения, които не се конкурират, а напротив - помагат си. Така French 75 винаги могат да очакват рамо с вкусен кетъринг от съседа си L'Etranger, ако се наложи и има специално събитие. От ресторанта пък винаги могат да изпратят заситени клиенти за питие отсреща. Семпъл и удобен интериор, хубава музика, готин персонал и емблематичният коктейл, дал и името на бара. Поръчай, отпусни се и позволи на питието да отложи днешната разходка в гъст и приятен спомен, към който да се връщаш в хубави моменти. Е, сега вече можеш да хванеш метрото към вкъщи. Или още по-добре, ако не си от мързеливите - пеш, под звездите на пролетната софийска вечер. До скоро! Текст Ивайло Александров
Случвало ли ти се е да се разхождаш в стария център на София без конкретна цел? Ей така, заради удоволствието от обикалянето пеш в града и съзерцанието на старите сгради. Този път те каним с нас в някой приятен пролетен следобед по булевард "Мария Луиза" и малките улички зад Министерски съвет. Довери ни се, София има какво да ти покаже сред старите си фасади.
Нека тръгнем от централна позиция - църквата "Света Неделя". Самата тя носи богата история. Изградена е през Х век и като повечето храмове тогава е била с каменни основи и дървена конструкция. Едва през 50-те години на XIX век, по поръчка на градските първенци, стените й са издигнати в зид и "Света Неделя" е преобразена в трикорабна базилика, а строежът е завършен през 1863. В самото начало на ХХ век църквата придобива по-представителен и масивен външен вид. На 16 април 1925 е разрушена от един от най-тежките терористични атентати в света по онова време, когато българските комунисти целят да убият цар Борис III и политическия елит на страната тогава. В днешния си вид църквата е изградена наново през 1933.
Църквата "Света Петка"
Сега се спускаме няколко метра надолу към Софийското ларго и в подлеза спираме пред църквата "Света Петка Самарджийска". Тя е християнски храм, датиращ от XI век, но преди това на същото място е имало римска крипта от IV век, което я прави една от най-старите обредни сгради в Европа, действащи и днес. Интересно е, че по непотвърдени данни тялото на Васил Левски е било погребано зад църквата. Според тази история десетилетия по-късно при строежа на въпросното ларго, или по-точно сградата на ЦУМ, мощите на Апостола са ексхумирани и, уви, изгубени. За някои грозно, за други (основно чужденците) е любопитно съчетанието на социалистическата архитектурна грандомания и древните руини около булевард "Мария Луиза", скрити зад тоновете мрамор. За съжаление, немалко от археологическите находки са разрушени при строежа. Нелоша тема за размисъл, докато съзерцаваш старините, нали?
След като отминеш, вдъхновен от двата храма надолу, ела с нас към градинката зад джамията. Там, в сградата на някогашната Централна минерална баня, от няколко месеца функционира чисто новият Музей за историята на София. Както се досещаш от името му, музеят ще ти покаже различни артефакти от вековната история на столицата ни от епохите, през които е преминала.
L'Etranger
След като с часове наред засища културния си глад, човек огладнява и чисто физически. Следобедният ни маршрут включва едно от по-готините софийски заведения, където можеш да хапнеш вкусно в чудесна обстановка. Имаме предвид ресторант L'Etranger на улица Симеон 78, пренесъл на родна почва френския дух. Избрахме го, защото и неговата история не е от вчера (а се гради вече цели 15 години) и ни се струва повече от чудесна идея за еклектичен скок от българското наследство към френската кухня. Интериорът на ресторанта е така фино завъртян, че хем ти е удобно да седиш вътре, хем не спираш да оглеждаш детайлите от стилното обзавеждане. И, разбира се, важният акцент - храната в L'Etranger. Готвачът и съсобственик Оливие ще се погрижи да получиш свежа салата, прясно и питателно основно ястие и великолепен десерт. Просто погледни черната дъска, за да направиш избора си и да се насладиш на гастрономично удоволствие.
След като хапнеш, защо не се върнеш няколко метра назад към Дома на киното? Разходка, архитектура, храна и хубав филм. И имаме предвид наистина такъв, защото в Дома на киното по-скоро би попаднал на некомерсиална лента, на култов филм от близкото минало или на продукция от някой от по-интересните кинофестивали, отколкото на летен блокбъстър или холивудска мейнстрийм шарения. Само се увери, че си наясно с програмата на киното, за да избереш интересно заглавие.
French 75
А за финал какво ще кажеш за едно питие преди да си отдъхнеш вкъщи и да се потопиш в заслужения сън? Така, за разпускане след филма и приятния, лежерен следобед. Отново те каним съвсем наблизо, на ъгъла на улица Сердика 28. Там удобно е кацнал един от любимите ни столични барове - French 75. Така или иначе сме на френска вълна след L'Etranger (пък може и филмът да е на езика на Бодлер и Волтер). Обичаме бара, защото е именно това - нито повече, нито по-малко от чудесно място за пийване сам или с приятели. Освен това уважваме заведения, които не се конкурират, а напротив - помагат си. Така French 75 винаги могат да очакват рамо с вкусен кетъринг от съседа си L'Etranger, ако се наложи и има специално събитие. От ресторанта пък винаги могат да изпратят заситени клиенти за питие отсреща. Семпъл и удобен интериор, хубава музика, готин персонал и емблематичният коктейл, дал и името на бара. Поръчай, отпусни се и позволи на питието да отложи днешната разходка в гъст и приятен спомен, към който да се връщаш в хубави моменти. Е, сега вече можеш да хванеш метрото към вкъщи. Или още по-добре, ако не си от мързеливите - пеш, под звездите на пролетната софийска вечер. До скоро!
Текст Ивайло Александров