Ego е едно от личните ни скривалища, защото малко хора (поне от нашите) го знаят, но ето - казваме ти. Има го от хиляда години и винаги е уютно, особено през деня. Класически бар с маси и столове от тъмно дърво, големи прозорци към страхотен вътрешен двор и обслужване, към което нямаме никакви забележки. Цените са съвсем прилични, през деня не е фрашкано, а като се затопли - изкарват маси и отвън. Идеално е и когато искаме да превключим на нощен режим - запалени свещи и ненатрапчива музика за времето, в което събираме глутницата парти енимълс.
В Parter пък сме свикнали да ходим вечер за по няколко малки и тупца-тупца, но през деня е направо приказка. В контраст с нощните ни спомени, слънчевата светлина е приглушена и не се налага да мигаме объркано срещу буквите. Пийване има за всеки, че и за хапване се намира - супи, салати и сандвичи, или все неща, които бият по точки бързия обяд в офиса. Сепаретата са идеални и за работна среща, ако нещо ни се наложи.
За кротка работа отскачаме и в Bar Me - по-малкото братче на Toba&Co, но за разлика от него, тук трафикът на хора, дошли да се социализират, е по-малък. Пълно спокойствие и почти невидим персонал - ето за това става въпрос. Предпочитаме малката зала в дъното, където се разплуваме в креслата, а колкото и съседи по маса да имаме, трудно става шумно. В менюто хитът са коктейлите, в случай че нещо зациклим, но от сигурен източник разбрахме, че е по-добре ги оставим за после.
Както добре се знае - гладна мечка хоро не играе. Така че един от вариантите е и Coffee House, където без проблем мушваме нещо вкусно над клавиатурата. Говорим за мъфини и сандвичи, които се правят на място, плюс други пресни неща, които зависят от деня. За повече енергия избираме между най-различни видове кафе, чай и фрешове. Иначе какво да ти кажем - Coffee House е малко, има зала за пушачи и непушачи, музиката е тиха, а като се запролети, ще ни засечеш в двора.
И тук си идваме на думата - паркът Заимов е тоталната противоположност на шума от скролващи мишки и миризмата на принтер, а откакто има безплатен Wi-Fi, направо се е утрепало да поработиш на въздух. Или поне докато не ти падне батерията. Наоколо има десетки кафенета и будки, от които да се заредим с (предимно) нездравословна храна, а мястото е достатъчно голямо, че да намерим пейка, около която не се въртят шумни деца или досадни пенсионери. Е, от кучетата трудно ще се скрием, но голяма работа - нали сме на въздух. Фотография Васил Танев
А помниш ли как си повтаряхме (и си вярвахме), че е бая тъпо
по цял ден да висиш пред компютър и, защото сме креативни, това няма да ни се
случи. Да де, ама се налага. Но ето няколко места, с които спокойно
изневеряваме на офиса, без да нарушаваме работния си ритъм. Преди всичко те са спокойни
- за да се концентрираме, по в центъра - за да скочим бързо към следващата задача,
и имат Wi-Fi - за да не
се отделяме от пощата и Гугъл. Грабвай лаптопа и тръгвай след нас.
Ego е едно от личните ни скривалища, защото малко хора (поне от нашите) го знаят,
но ето - казваме ти. Има го от хиляда години и винаги е уютно, особено през
деня. Класически бар с маси и столове от тъмно дърво, големи прозорци към
страхотен вътрешен двор и обслужване, към което нямаме никакви забележки. Цените
са съвсем прилични, през деня не е фрашкано, а като се затопли - изкарват маси
и отвън. Идеално е и когато искаме да превключим на нощен режим - запалени
свещи и ненатрапчива музика за времето, в което събираме глутницата парти
енимълс.
В Parter пък сме свикнали да ходим вечер за по няколко малки и
тупца-тупца, но през деня е направо приказка. В контраст с нощните ни спомени, слънчевата
светлина е приглушена и не се налага да мигаме объркано срещу буквите. Пийване има за всеки, че и за хапване се намира - супи, салати и сандвичи,
или все неща, които бият по точки бързия обяд в офиса. Сепаретата са идеални и за
работна среща, ако нещо ни се наложи.
За кротка работа отскачаме и в Bar Me - по-малкото
братче на Toba&Co,
но за разлика от него, тук трафикът на хора, дошли да се социализират, е
по-малък. Пълно спокойствие и почти невидим персонал - ето за това става въпрос. Предпочитаме
малката зала в дъното, където се разплуваме в креслата, а колкото и съседи по
маса да имаме, трудно става шумно. В менюто хитът са коктейлите, в случай че нещо
зациклим, но от сигурен източник разбрахме, че е по-добре ги оставим за после.
Както добре се знае - гладна мечка хоро не играе. Така че
един от вариантите е и Coffee House, където без проблем мушваме нещо
вкусно над клавиатурата. Говорим за мъфини и сандвичи, които се правят на място,
плюс други пресни неща, които зависят от деня. За повече енергия избираме между най-различни
видове кафе, чай и фрешове. Иначе какво да ти кажем - Coffee House е малко,
има зала за пушачи и непушачи, музиката е тиха, а като се запролети, ще ни
засечеш в двора.
И тук си идваме на думата - паркът Заимов е тоталната противоположност на шума от скролващи
мишки и миризмата на принтер, а откакто има безплатен Wi-Fi, направо се е утрепало да
поработиш на въздух. Или поне докато не ти падне батерията. Наоколо има десетки
кафенета и будки, от които да се заредим с (предимно) нездравословна храна, а мястото
е достатъчно голямо, че да намерим пейка, около която не се въртят шумни деца
или досадни пенсионери. Е, от кучетата трудно ще се скрием, но голяма работа -
нали сме на въздух.
Фотография Васил Танев