Вътре не играх роля и мисля, че точно затова хората ме харесаха, заяви готвачът
Представяме ви интервю на „Телеграф“ с победителя от Hell’s Kitchen Станислав Иванов:
– Станислав, честито! Какво е да сте най-добрият, победителят в „Хелс Китчън“?
– За мен беше доста неочакван този мой успех. Аз влязох вътре с мисълта просто да се справя добре. Всяка една победа на мен ми действаше като пристрастяване. Всяка сутрин се будех с това да бъда все по-добър и по-добър, да надграждам себе си в своите умения и знания и да докажа първо на себе си, че съм най-добрият.
– Кога усетихте тази амбиция, чувството, че искате да сте на финал?
– Амбицирах се след първата седмица, когато ми паднаха огромният стрес и напрежението от самото влизане. В момента, в който се преборих с този стрес, си казах: „Няма шанс да се предам“. Аз влязох вътре заради баща ми, защото това беше една негова мечта и исках да се боря за него. Това ми беше главната мотивация, за да продължа.
– На баща си ли посвещавате тази победа?
– Да, едно огромно ДА. На него посвещавам цялата тази борба и се надявам там горе да се гордее с мен.
– Спечелихте и сърцата на зрителите. Кое според вас бе качеството, което най-много ви помогна, за да спечелите сърцето на публиката?
– Това, че бях себе си най-вече. Не съм крил своята емоция и не съм се правил на такъв, какъвто не съм. Даже не съм залагал на някаква визия да гоня, за да се харесам на хората. Станислав, когото хората видяха в „Хелс Китчън“, е този, който съм и извън предаването, тогава когато няма камери и прожектори. Нито един ден не съм играл някакъв фалшив герой. Напротив. Аз избягах целенасочено от това да съм някой друг, за да се харесам. Казах си дори да не съм това, което искат хората, ще съм себе си, пък който иска да ме харесва.
– Има ли някоя забавна случка, която помните от предаването, когато не сте снимали?
– Много са тези случки. Като цяло колкото и да сме се карали навън в различните предизвикателства, вътре сме си били едно огромно семейство и скандалите реално бяха точно до вратата на общежитието. Най-якият ми спомен беше, когато Цанко бе отворил своя бар, имаше певец, специален гост-готвач и от този момент съм запазил едни от най-приятните си спомени. Много интересен бе фактът, че вътре, като нямахме телефони, и бяхме отдадени един на друг. Играехме на импровизиран шах, на „Не се сърди човече“. Самият аз намерих повече време за себе си. Това са едни спомени и един урок, че не само работата и проблемите са животът, а трябва да обръщаме повече внимание и на хората около нас. Животът не е работа, а трябва да има и емоция, забава. Точно в „Хелс Китчън“ я усетих и си казах, че в живота изобщо не се забавлявам последните години и си взех това като урок за навън.
– Освен с поведение и характер впечатлихте зрителите и с перфектна форма, че дори си спечелихте прозвището Пернишкия Аполон. Как поддържате това тяло, кога намирате време за тренировка?
– В живота си имам точно две хобита, които обожавам – да готвя и да тренирам. Аз от много малък се занимавам с професионално джудо и самбо. Имам много медали, грамоти от състезания. Завършил съм в спортното училище средното си образование в Сливен. Точно там закалих характера си и точно там се зароди моят състезателен дух или, както се казва, спортна злоба. Дори мога да кажа, че точно това ми помогна за победата в „Хелс Китчън“, защото в спортното се научих да гоня целта докрай.
– Кога за първи път разбрахте, че призванието ви е да готвите?
– Бях на около 20-21 години. Преди това работех в семейния ресторант на майка ми и баща ми. Имахме заведения по морето. Тогава нямах идея с какво искам да се занимавам, но реално в кухнята и кулинарията въобще не исках да се занимавам. Нямах никакво желание (смее се). Майка ми е много добър готвач и винаги в нашия семеен бизнес тя е била шеф готвачът. Аз тогава бях на студена кухня. Майка ми постоянно ми даваше задачи – изчисти кухнята, изчисти склада… Аз толкова си мразех работата, но въпреки това виждах как ми се отдава. Каквото и да хвана, го правех красиво. Дойде време да отида в Благоевград да завърша висшето си образование. Там трябваше да си намеря работа и потърсих в заведение. Тогава осъзнах, че това е моят път и нещото, с което аз искам да се занимавам.
– Това е бил моментът, в който сте разбрал, че готварството е вашият път, а кой беше моментът в живота, който ви накара да пораснете?
– Когато баща ми почина. Това бе наистина моментът, когато трябваше да се изправя, да се стегна и да си стъпя на краката. Аз имам по-малък брат, сестра близначка и майка ми и тези хора, както и аз, бяха в тотален шок. Лично аз обаче не можех да си позволя да бъда в тяхното състояние и си казах, че съм фигурата, която от днес трябва да води семейството. Тогава рязко пораснах и оставих детското настрани. Аз бях човекът, който трябваше да се грижи за моето семейство, за моята годеница. Тогава дойде и мотивацията да създам нещо собствено. Не исках майка ми да работи за други хора. Цял живот тя е била водещата фигура в семейния бизнес и не можех да приема, че ще я гледам как работи за някой друг. Работех тогава в София, но и правех торти вкъщи за познати. И си казах, че това е моментът да отворя някакъв ресторант, да взема майка ми при мен в Перник. Да се съберем, да се стегнем и така направихме тази прекрасна сладкарница, която се намира в Перник.
– Кой е примерът, който винаги ще пазите от баща ви?
– Да се държиш мъжката. Когато кажеш нещо, да го изпълниш. Да бъдеш добър човек. На това ме научи баща ми и винаги ще следвам този пример. За съжаление в днешно време има много злоба и завист към чуждите успехи, младите си губят времето в Инстаграм и други социални мрежи, вместо да работят. Много искам това да се промени и ако мога да съм пример на малките, които са ме харесали от „Хелс Китчън“, ще съм щастлив да ги науча колко е важно да влагаме енергията си в смислени и съществени неща.
– Вие сте сгоден за вашата половинка Божидара. Как ѝ предложихте да станете семейство, дълго ли планирахте този момент?
– Случи се август миналата година. Моята годеница се шегуваше дали няма вече да ѝ предлагам, а аз в същото време обмислях как точно да се случи това. Тя е гримьор, има собствен салон и също като мен има доста работа, график и ни е много трудно да си напаснем почивките, но успяхме да си отделим време, което да е само за нас, и заминахме за Италия. Ден преди това купих пръстен и чаках подходящия момент. Романтичен съм и исках да е специален момент. На третия ден се разхождахме в Позитано и на една много красива уличка помолих непозната жена да снима, паднах на колене пред Божидара и я помолих да стане моя жена. Тя каза „да“, а после 40 минути мълчеше и трепереше (смее се). След това ми каза, че е била в лек шок, но е безкрайно щастлива.
– Сега предстои и сватба, започнахте ли подготовката. Говори се, че Иван от „Хелс Китчън“ ще ви бъде кум?
– Вече имаме дата, но ще я запазим в тайна засега – късно лято. Ресторантът също е запазен, ще бъде морска сватба. Относно кума, става въпрос за Иван, който е мой братовчед, а не Иван от шоуто.
Вътре не играх роля и мисля, че точно затова хората ме харесаха, заяви готвачът
Представяме ви интервю на „Телеграф“ с победителя от Hell’s Kitchen Станислав Иванов:
– Станислав, честито! Какво е да сте най-добрият, победителят в „Хелс Китчън“?
– За мен беше доста неочакван този мой успех. Аз влязох вътре с мисълта просто да се справя добре. Всяка една победа на мен ми действаше като пристрастяване. Всяка сутрин се будех с това да бъда все по-добър и по-добър, да надграждам себе си в своите умения и знания и да докажа първо на себе си, че съм най-добрият.
– Кога усетихте тази амбиция, чувството, че искате да сте на финал?
– Амбицирах се след първата седмица, когато ми паднаха огромният стрес и напрежението от самото влизане. В момента, в който се преборих с този стрес, си казах: „Няма шанс да се предам“. Аз влязох вътре заради баща ми, защото това беше една негова мечта и исках да се боря за него. Това ми беше главната мотивация, за да продължа.
– На баща си ли посвещавате тази победа?
– Да, едно огромно ДА. На него посвещавам цялата тази борба и се надявам там горе да се гордее с мен.
– Спечелихте и сърцата на зрителите. Кое според вас бе качеството, което най-много ви помогна, за да спечелите сърцето на публиката?
– Това, че бях себе си най-вече. Не съм крил своята емоция и не съм се правил на такъв, какъвто не съм. Даже не съм залагал на някаква визия да гоня, за да се харесам на хората. Станислав, когото хората видяха в „Хелс Китчън“, е този, който съм и извън предаването, тогава когато няма камери и прожектори. Нито един ден не съм играл някакъв фалшив герой. Напротив. Аз избягах целенасочено от това да съм някой друг, за да се харесам. Казах си дори да не съм това, което искат хората, ще съм себе си, пък който иска да ме харесва.
– Има ли някоя забавна случка, която помните от предаването, когато не сте снимали?
– Много са тези случки. Като цяло колкото и да сме се карали навън в различните предизвикателства, вътре сме си били едно огромно семейство и скандалите реално бяха точно до вратата на общежитието. Най-якият ми спомен беше, когато Цанко бе отворил своя бар, имаше певец, специален гост-готвач и от този момент съм запазил едни от най-приятните си спомени. Много интересен бе фактът, че вътре, като нямахме телефони, и бяхме отдадени един на друг. Играехме на импровизиран шах, на „Не се сърди човече“. Самият аз намерих повече време за себе си. Това са едни спомени и един урок, че не само работата и проблемите са животът, а трябва да обръщаме повече внимание и на хората около нас. Животът не е работа, а трябва да има и емоция, забава. Точно в „Хелс Китчън“ я усетих и си казах, че в живота изобщо не се забавлявам последните години и си взех това като урок за навън.
– Освен с поведение и характер впечатлихте зрителите и с перфектна форма, че дори си спечелихте прозвището Пернишкия Аполон. Как поддържате това тяло, кога намирате време за тренировка?
– В живота си имам точно две хобита, които обожавам – да готвя и да тренирам. Аз от много малък се занимавам с професионално джудо и самбо. Имам много медали, грамоти от състезания. Завършил съм в спортното училище средното си образование в Сливен. Точно там закалих характера си и точно там се зароди моят състезателен дух или, както се казва, спортна злоба. Дори мога да кажа, че точно това ми помогна за победата в „Хелс Китчън“, защото в спортното се научих да гоня целта докрай.
– Кога за първи път разбрахте, че призванието ви е да готвите?
– Бях на около 20-21 години. Преди това работех в семейния ресторант на майка ми и баща ми. Имахме заведения по морето. Тогава нямах идея с какво искам да се занимавам, но реално в кухнята и кулинарията въобще не исках да се занимавам. Нямах никакво желание (смее се). Майка ми е много добър готвач и винаги в нашия семеен бизнес тя е била шеф готвачът. Аз тогава бях на студена кухня. Майка ми постоянно ми даваше задачи – изчисти кухнята, изчисти склада… Аз толкова си мразех работата, но въпреки това виждах как ми се отдава. Каквото и да хвана, го правех красиво. Дойде време да отида в Благоевград да завърша висшето си образование. Там трябваше да си намеря работа и потърсих в заведение. Тогава осъзнах, че това е моят път и нещото, с което аз искам да се занимавам.
– Това е бил моментът, в който сте разбрал, че готварството е вашият път, а кой беше моментът в живота, който ви накара да пораснете?
– Когато баща ми почина. Това бе наистина моментът, когато трябваше да се изправя, да се стегна и да си стъпя на краката. Аз имам по-малък брат, сестра близначка и майка ми и тези хора, както и аз, бяха в тотален шок. Лично аз обаче не можех да си позволя да бъда в тяхното състояние и си казах, че съм фигурата, която от днес трябва да води семейството. Тогава рязко пораснах и оставих детското настрани. Аз бях човекът, който трябваше да се грижи за моето семейство, за моята годеница. Тогава дойде и мотивацията да създам нещо собствено. Не исках майка ми да работи за други хора. Цял живот тя е била водещата фигура в семейния бизнес и не можех да приема, че ще я гледам как работи за някой друг. Работех тогава в София, но и правех торти вкъщи за познати. И си казах, че това е моментът да отворя някакъв ресторант, да взема майка ми при мен в Перник. Да се съберем, да се стегнем и така направихме тази прекрасна сладкарница, която се намира в Перник.
– Кой е примерът, който винаги ще пазите от баща ви?
– Да се държиш мъжката. Когато кажеш нещо, да го изпълниш. Да бъдеш добър човек. На това ме научи баща ми и винаги ще следвам този пример. За съжаление в днешно време има много злоба и завист към чуждите успехи, младите си губят времето в Инстаграм и други социални мрежи, вместо да работят. Много искам това да се промени и ако мога да съм пример на малките, които са ме харесали от „Хелс Китчън“, ще съм щастлив да ги науча колко е важно да влагаме енергията си в смислени и съществени неща.
– Вие сте сгоден за вашата половинка Божидара. Как ѝ предложихте да станете семейство, дълго ли планирахте този момент?
– Случи се август миналата година. Моята годеница се шегуваше дали няма вече да ѝ предлагам, а аз в същото време обмислях как точно да се случи това. Тя е гримьор, има собствен салон и също като мен има доста работа, график и ни е много трудно да си напаснем почивките, но успяхме да си отделим време, което да е само за нас, и заминахме за Италия. Ден преди това купих пръстен и чаках подходящия момент. Романтичен съм и исках да е специален момент. На третия ден се разхождахме в Позитано и на една много красива уличка помолих непозната жена да снима, паднах на колене пред Божидара и я помолих да стане моя жена. Тя каза „да“, а после 40 минути мълчеше и трепереше (смее се). След това ми каза, че е била в лек шок, но е безкрайно щастлива.
– Сега предстои и сватба, започнахте ли подготовката. Говори се, че Иван от „Хелс Китчън“ ще ви бъде кум?
– Вече имаме дата, но ще я запазим в тайна засега – късно лято. Ресторантът също е запазен, ще бъде морска сватба. Относно кума, става въпрос за Иван, който е мой братовчед, а не Иван от шоуто.
Гласували общо: 1 потребители