Гигер си отиде на 74 години

В понеделник изобразителното изкуство, киното и музиката изгубиха огромен талант и един от най-влиятелните си творци. Швейцарският майстор на биомеханичните образи и мрачно въображение - Гигер, почина в болница от нараняванията си след падане по стълбището в дома си.

The Second Celebration of the Four IX

Един от първите филми, които гледахме на видео вкъщи, беше вторият Пришълец, някъде в края на 80-те. Тогава едновременно ни беше страх, но и адски интересно. Динамиката на филма те държеше опнат пред телевизора, а само споменът за напрегнатите моменти и днес ни изпотява.

Години по-късно, някои от нас вече навлезли в дебрите на тежкия рок и метъл, логично се дивяха на биомеханичните картини, красящи част от най-култовите албуми в твърдата музика. И някъде там разбрахме, че същият човек, нарисувал Brain Salad Surgery на Emerson, Lake & Palmer и Heartwork на Carcass, е баща и на едно от любимите ни киночудовища. Негово Величество, властелинът на мрака, гротеската и уродливостта Ханс Рудолф Гигер.

Живот и кошмари
Гигер е роден в швейцарското градче Кур през 1940 в семейство, което гледало с притеснение на изкуството като професия. Все пак младият Ханс се записва в школата по приложни изкуства в Цюрих през 1962. Там създава и първите си значими произведения. В началото рисува предимно с мастило и маслени бои. Още тогава е видим уклона му към кошмарни монохромни сюжети, изкривени силуети, садомазохизъм, сексуални фантазии и чудовищни фигури. През 1966 е първата му самостоятелна изложба, а за пръв път негови постери се продават извън страната през 1969. Не след дълго, Гигер открива рисуването с въздушна четка и дооформя финално почерка и стила си, като сътворява най-знаковите си творби - биомеханичните съновидения.

Ранни творби на Гигер

Освен с картините си, швейцарецът е известен и с редица скулптури, макети и мебели, като някои от тях се превръщат в част от двата Гигер бара - един в родния му Кур и закрития вече бар в Токио, Япония.

През 1966 Гигер се запознава с младата сценична актриса Ли Тоблер, която се превръща в модел на художника, а скоро след това двамата се впускат и в емоционална връзка. Честите депресии на Тоблер, вихъра на епохата, честите авантюри с различни партньори и употребата на различни наркотици и от двамата, се оказват сериозен катализатор в работата на Гигер, но и засилват емоционалната нестабилност на актрисата. Тя се самоубива на 27 години през 1975, но остава в центъра на една от най-разпознаваемите серии картини на художника - Ли.

След смъртта на Ли творбите на Гигер стават още по-мрачни и изпълнени с болка и страдание. Все пак през 1979 той се жени за Миа Бонзаниго, но бракът им трае едва две години. Много по-късно, през 2006 артистът сключва брак с Кармен Мария Шайфел като двамата живеят и творят заедно до смъртта на Гигер.

Li I

В киното
Още в края на 60-те Гигер работи по няколко документални ленти за модерно изкуство като той самият участва в някои от тях. Но филмът, с който печели световна слава и признание е Пришълецът на Ридли Скот. Сценаристът Дан О'Банън пише сюжет за миньорски екип от космически кораб, който спира на отдалечена планета откъдето идва сигнал за помощ. Идеята за дебнещия ги ужас идва от сън на Дан, в който извънземно създание осеменява човешко същество, а плодът се ражда, разкъсвайки гърдите на приемника си. Впечатлен и потресен от творбите на Гигер, които О`Банън вижда малко преди написването на сценария, той лесно избира концептуален артист за филма. Идеята за размножаване на чудовищата чрез "хомосексуално орално насилване" се вписва твърде добре с гротеската в творбите на Гигер и често присъстващите фалостични форми в платната му. За основа на Пришълецът е картината на швейцареца Necronom IV от 1976. Гигер подписва договор и любителите на хоръра получават една от най-емблематичните и визуално смущаващи и плашещи поредици в жанра.

Necronom IV

Гигер работи и върху чудовището от сериите Полтъргайст, но следващият му голям ангажимент във филмите на ужаса, е за дизайна на извънземната съблазнителка Сил от Видове (в ролята е Наташа Хенстридж). Никой от тях обаче не достига до култовия статус и широко признание на фенове и критика като Пришълецът.

Музика
Съвсем логично, мрачните визии и стилизираните кошмарни създания на Гигер стоят върху редица обложки на рок и метъл групи в последните пет десетилетия. Първата корица, която рисува е за сънародниците му от сайкъделик рок бандата Walpurgis, но плочата с една от най-разпознаваемите негови визии е албумът Brain Salad Surgery (1973) на легендарното британско прогресив рок трио Emerson, Lake & Palmer. В следващите години Гигер украсява издания на имена като ню уейв иконата Деби Хари, дет метъл иноваторите Celtic Frost, хеви готик рок исполинът Глен Данциг, френските прог експериментатори Magma и екстремните революционери Carcass. Извън артуърка, Гигер създава и стойката за микрофон на Джонатан Дейвис, вокалист на нео/алтърнатив метъл пионерите Korn.

Разтворена плоча Brain Salad Surgery на Emerson, Lake & Palmer

Влиянието на Ханс Рудолф Гигер върху съвременното изкуство е огромно, а работата му хвърля мрачната си сянка в творбите на визуални артисти, музиканти, кинаджии, татуисти и писатели. Днес в негова памет разлистваме дебелите албуми, а този уикенд ще си направим филмов маратон с Пришълците. За Гигер.

На снимките най-горе: Гигер пред макет на чудовището от Пришълеца; обложката на To Mega Therion на Celtic Frost; барът на Гигер в Кур

Текст Ивайло Александров