Ясно и слънчево

Желанието да замине го щракна някъде следобед. Слънцето злобно налагаше асфалта с фотонни тупалки, а вятърът реши да се разкара от светофарните орхидеи и питомните градски пуми с празни погледи. Злото вече лепнеше навсякъде по него, затова побърза да си стегне багажа. Метна цигарата в мивката, обръсна се и тръгна.

Въздухът - бетон. Горещ и не мърда. В таксито се опита да не гледа шофьора. Някакви кубински клоуни пееха за женски гъзове по радиото. Стигна до летището с приятно засилваща се амнезия. Плащането е ритуал. Ритуалите са наши приятели. Плати, като избягваше очите му, и каза - харчи ги добре.

На терминала го посрещнаха камерите, пакетите и мърлячите. Погледна дестинацията върху билета си - една прекрасна конкретна дестинация към един прекрасен нов свят. Реши да удави прекаления си оптимизъм с чаша двойно кафе. Възвърна обичайното безпокойство на погледа си и тръгна. Стюардесите го очакваха - блажено кръстосали крака, пробваха различни движения с устни. Отмина ги. Часовникът бе направил тънък червен белег върху китката му, затова леко го разхлаби. Разкопча и горните копчета на ризата си. Искаше му се да се съблече чисто гол и да потъне в усмивките им. Докато двигателите вибрираха, те плъзнаха по пътеката с тънките си токчета. Мислите му се увиваха около тях като гладни змии. Глад. Това беше. Коланът се впиваше в тялото му и притискаше крясъка в гърлото му. Смърдеше на керосин. Излетяха. Той си поръча газирана светена вода.