Кое да си ходи: Майкъл Джексън или Евровизия?

Напоследък не разбирам света.

Ето, гледам новите песни за предстоящия конкурс „Евровизия“.

Песните са в голямата си част наистина отвратителни.

Кич, гарниран с плашеща визия, но носещ в себе си някаква полуизвратена политкоректна стилистика.

Гледам ги и тъкмо се питам – „Няма ли кой да спре това безумие“, виждам, че един български сайт е предложил анкета с питане – дали да забраним музиката на Майкъл Джексън.

Защо да я забраним?

Защото излязъл филм на HBO, който имал неоспорими доказателства, че Майкъл Джексън е педофил.

И понеже се опитвам да хвана логиката, пускам си пак песните от Евровизия.

А после „Трилър“ и „Били Джийн“.

И слушайки и гледайки какво се случва, започвам да си правя някои изводи.

Извод едно – имаме презумпция за виновност. Виновността, скъпи приятели, се доказва не в съда, а с филми.

Извод две – ако сте кофти човек, не може да правите хубав продукт. Например – ако сте скандалджия, не можете да омесите баница. Или ако сте истерик, не можете едновременно с това да притежавате умението да лепите плочки в банята.

Извод три – извод три няма.

Начинът, по който напоследък започваме да забраняваме, да налагаме „граждански арести“ върху доказани авторитети показва едно – живеем във време, в което крайно розовите либерални пориви ни докараха до нова маоистка културна революция.

Революция, в която не правим разграничение между личността и онова, което тя е направила.

Дали това е хубаво?

Не, не е.

Факт е, че хората не са равни по заложби. Някои се раждат с умения да рисуват. Други – с умения да пеят. Трети – с умения да пишат.

Тълпата обаче е съставена в голямата си част от хора, които, уви, не са с подобни дадености.

Дали тълпата има право да диктува какво да правят по – надарените?

Дали тя има право да ги забранява, защото тълпата често представлява сивата посредственост, която не одобрява ексцентричната и неприемлива гениалност?

Не, няма.

Но постоянно се опитва.

Сталин, Хитлер, Мао, Пол Пот бяха флагмани на подобни експерименти..

Сега го опитваме по другия начин – чрез идеи за толерантност, равноправие, политкоректност.

Затова ще се опитаме да забраним и Майкъл Джексън.

Не защото е правил кофти музика.

А защото е кофти човек.

Или поне така ни казват филмите на HBO.

А после, ако сработи, постепенно ще забраним всичко, което не ни кефи.

А сега, на финала на тоя текст да дам няколко жокера на либералните марксисти.

Вагнер е бил кофти човек, а после е станал любимец на Хитлер. 

Рахманинов е бил в тежък инцест и е бил женен за първата си братовчедка.

Буковски е бил алкохолик.

Нека те са обект на следващите неомарксистки анкети.

Аз лично гласувам да се забрани Евровизия!!!  

Автор: Венци Мицов, Прас Прес