Нещата, за които не бива да мислим

Всички сме хора и е нормално през главата ни чат – пат да минават натрапчиви и обсебващи мисли. Едва ли има някой, в чийто ум непрестанно да пърхат пеперуди, да се преплитат единствено слънчеви лъчи и въобще като мине покрай поле, всички слънчогледи да го зяпат в захлас… Е, да – съмнявам се и аз.

Ето защо не твърдя, че кофти мислите са недопустими, че трябва да се владеем до безкрай и нищо да не може да наруши вътрешния ни мир. Това е невъзможно, каквото и да ви казват. Има си обаче мисли и мисли. Има неща, които ни хрумват или се случват набързо, ядосват ни, но след час не са оставили и следа, не сме се пуснали по водовъртежа на премислянето, защото просто не пораждат това и ето- пак сме с бистър ум и цветни разсъждения.

За съжаление обаче има и негативни мисли, които не са последствие от нелепи случки, дразнещи индивиди или решения, които се кълнем, че няма как да вземе адекватен човек. Те са плод единствено на собствените ни несигурности и вътрешни колизии.  И въпреки че отново няма как да ги унищожим напълно, има няколко неща, които е хубаво да не допускаме в съзнанието си, за да ограничим максимално тези досадни хрумвания, които по абсолютно никакъв начин не ни помагат! А ето ги и тях:

МОЖЕШЕ/ЩЕШЕ: Няма как да не сте си казвали тези думички за поне 2-3 случки само тази година! Нещо не било както го искаме точно и започваме съчинения как, ако само бяхме променили едно свое действие, всичко щеше да тръгне по мед и масло… Само да си бях тръгнал/а пет минути по- рано, само да се бях обадил/а, само да си бях замълчал/а. Да ама не! Ако нещо е щяло и е могло, да е станало. Излишно е да си запълваме съзнанието с варианти, които не са се изпълнили в действителност. Ако толкова не ни устройва резултатът, можем да измислим начин за поправянето му в бъдеще, но не и да се затормозяваме с премисляне за неща, които вече са факт.

КАКВО ЩЕ КАЖАТ ХОРАТА:  И ще почна с изречение, което може да опише цялата ситуация- Малък е шансът даже да се замислят! Казвам ви, милион пъти се питаме какво ще решат останалите за нас, а после се оказва, че дори не са разбрали какво се е случило. Попадаме в една чудесна ситуация на „а то какво било”, в която всичко се оказва дълбоко абсурдно и в крайна сметка не сме направили това, което сме искали, робувайки на чужди предразсъдъци, които по никакъв начин не се отнасят към собствената ни личност.

КАК ДА СТАНЕ НАЙ - БЪРЗО/ЕВТИНО: Не знам защо всички постоянно установяват, че бързата работа е срам за майстора и евтиното винаги излиза скъпо, но продължават и с двете… Хубаво е, ако се получи така от само себе си, но или става естествено, или не. Няма как ние да го нагласим по- бързо или по- евтино. Ще изхабим доста нерви, за да спестим от времето или парите си, а накрая се оказва, че няма чак такава разлика.

ЗАЩО НА ВСИЧКИ ИМ СЕ ПОЛУЧАВА:  Защото са положили доста усилия, които обаче остават зад кулисите , а в светлината на прожекторите е само красив резултат. Да, понякога е въпрос на късмет- без него не може, но в никакъв случай няма нещо, което да е плод единствено на него или на липсата му. Ето защо всички ни съветват да избягваме сравненията с други хора, ако ще да си мислим, че знаем всичко за тях- не е така. Всеки върви по пътя си и няма нужда да търси пътеките на другите, защото собствените му лъчи не осветяват стъпките му там.

Можем да продължим до безкрай с изброяването на ненужни мисли. Но привикнем ли да избягваме основните такива и да се съсредоточаваме върху по- цветните и слънчеви, мрачните сами ще започнат да избягват съзнанието ни!

Колкото и често да си мислим, че не е необходимо да обръщаме внимание на вътрешното здраве и покой, далеч не е така. Усмихвайте се на малките неща, а на лошото не се мръщете, просто гледайте в другата посока!

Автор: Гергана Робертинова

А тук можеш да видиш как да харчиш така, че винаги да ти остава