Поздрави от Карс

Източна Турция е като другата страна на турската монета куруш. Сякаш двете страни никога не са се виждали очи в очи, обменяли преживявания и думи.

Карс е град близо до Арменската граница, който често е бил разменян между турски и арменски владетели. Самата граница представлява река (Арпачай на турски, Акуриан на английски), също като нашия Дунав, но криволичеща между каньоните на двата бряга, едновременно разделяща и допираща двете дръпнати съседки. В Турция се говори открито за недобрите им отношения с Армения, според местните те не са дружелюбни и само гледат как да те прекарат.

В града не може да се каже, че животът кипи. Той по-скоро се лее по улиците без светофари и пешеходни пътеки, спира от време на време за силен чай с много захар и запълва градското пространство с лек и лежерен аромат. Никой за никъде не бърза, винаги има време за още една цигара и втренчен поглед в голите крака на туристите.

Хората в Карс са автентични в емоциите си. Не крият, че смятат туристите за богати и се опитваха тайничко да скалъпят някой алъшвериш под носа ни. Но когато са весели - ах, когато са весели. Жените по пазарите те поздравяват с пълните си кашони с кайсии, децата те наобграждат, хихикат и ти бутат кантарче, за да те измерят за една лира. Жените те гледат ококорено почти винаги, особено ако носиш бутилка вино в 10 вечерта. Ама и ти така ги гледаш, опитваш се да прочетеш в очите им Корана, да надникнеш в културата им, да повярваш в пророка им.

От върха на града, Карс Калеси, се виждат огромните зелени полета, над които ти иде да полетиш с лястовиците. Наляво и надясно са все просторни зелени поля, менящи цветовете и посоките си.

Земя на искрени хора, обширни зелени равнини и прашна история.

Пусни една картичка и ти - на editorial@sofialive.bg.
Правописът на авторите се запазва