Програма за запознанства в действие

Едва вторник е и до края на работната седмица остават още три дни, като не броим днешния. Излизам на обяд от офиса, за да хапна нещо навън. Останалите си поръчват храна защото вали, но на мен не ми се стои и за обяд в малката стаичка. С бърза крачка и качулка на главата, стигам до обичайното заведение за хранене. Още с отварянето на вратата забелязвам привлекателно момиче, което тъкмо сяда на една от масите. Нареждам се на опашката и бързо избирам някаква супа. Гледам почти непрекъснато към нея. Тя е забила поглед в телефона си.

Избирам маса близо до нея и в главата ми се ражда идеята да я потърся в Tinder. Не, че не мога да отида да и кажа „здрасти“, но явно свикнах да завързвам запознанства онлайн. Може и тя да търси любота в приложението за запознанства. Пфу, колкото тъпо прозвуча! Че кой търси любов там, освен обичайните лузъри.

Понеже бях изтрил приложението, започвам да го инсталирам отново. А уж дойдох само да обядвам!

„Съвпадай. Разговаряй. Излизай на срещи“, приканва слоганът. Съвпадането вече наполовина е факт – тя ми допада, остава и аз да и допадна.

Супата ми изстива. Аз инсталирам, когато дочувам неприятния звук на сърбане. Обръщам се да видя от кого идва. Сигурно вече се досещате, че причинителят му е така привлекателно момиче. Изведнъж „съвпадай“ изчезна. Изобщо не си задавам въпроси от рода „ама как е възможно“, а си взимам супата и моля от персонала да ми я преместят в кутия за вкъщи.

Вървейки под дъжда, обратно към офиса, се присещам какво казва баща ми в подобни ситуации: „В Япония е традиция супата да се сърба. Даже обратното - ако не я сърбаш достатъчно шумно, домакинът би се обидил, защото означава, че не ти харесва.“

Да, ама едва ли момичето е от Япония. Никак не приличаше на японка. просто така си се храни. Навиците са голяма работа! А неправилните, още по-голяма.

Връщам се в офиса, отварям уеб браузъра и пиша в Google: „как се яде супа“. Още сред първите резултати излиза „Експертите твърдят, че българите не спазват определени правила при храненето.“ И още как! Дори и младите, бих добавил. Не, това не е изява на някакви излишни претенции, а култура на поведение.

Става ми интересно и се зачитам, защото когато предявяваш претенции, трябва и ти да си в час. Това, че супата не се сърба, няма смисъл да го отбелязвам. Етикета при хранене казва, че супата се загребва се в посока от нас към по-далечния край на чинията. Също така не се храним, надвесени над чинията, а доближаваме лъжицата към устата си, като това става от страничния и край, а не с предната част. Когато стигнем до дъното, не повдигаме чинията, а я наклоняваме навън от нас, за да съберем останалата част от супата.

Сряда е. Колегите днес си носят храна от вкъщи. Излизам преди да се е размирисало на зеле или на каквото си носят. Влизам отново в същия ресторант. Днес сърбащата девойка, не е сама. До нея седи момче, което я гледа влюбено. Взимам си някаква супа и питам дали може да седна при тях. Навеждам се над чинията и започвам да сърбам бясно супата си.

Aвтор: Владислав Иванов