Разходка

Излезе от къщи и внимателно затвори вратата. Преди това беше проверил джобовете си за ключовете. Както обикновено тръгна към Ситняковския пазар, където всяка неделя на обед сядаха на по бира. Преди да излезе, се позамисли дали да обуе обувки, но махна с ръка и нахлузи чехлите направо върху чорапите. Само преди година, преди да се почувства като мечка на собственото си празнично изпращане, за нищо на света не би сторил това.

Пенсионираха го веднага, не го оставиха и ден повече. Сякаш беше додеял, сякаш не вършеше работата си с прецизността, с която всяка сутрин се бръснеше, връзваше вратовръзката върху снежнобялата яка на безупречно изгладената риза, сресваше оредялата си сива коса и се намръщваше на лицето, което виждаше в огледалото. Не познаваше това лице - с дълбоки прорези от бръчки, с развихрени косми от веждите, носа, ушите, които никакви ножички не можеха да укротят. После слагаше сакото и накрая обувките - лъснати до блясък. Винаги носеше малко парцалче (за всеки случай) в джоба си, за да ги избърше, ако се накалят, ако внезапно завали, защото беше есен.

Днес слънцето вяло грееше и нямаше изгледи да вали. Затътри чехлите към пазарчето и по пътя погледна часовника си - вече минаваше 12:00, приятелите му го чакаха. Облиза пресъхнали устни и си представи бирата, която жената зад шубера ще му подаде, заедно с порция цаца. Да си припомним годините, когато ходехме на море - с извинителна усмивка ще седне на масата. Другите вече ще са изпили по една бира, ще разказват за внуците, ще шепнат, когато стане дума за някой порно филм, тайно гледан на пресекулки по кабелната: тя се навежда със задника към него и влиза снахата да ми даде от десерта, тъкмо да ... и ... Разговорът се оживява на последната бира, гласовете се надигат, очите блестят. Време е да се приберат, да хапнат от неделния обяд, да си починат след това (120 минути сън), за да са бодри за първите новини по телевизията.

Така си ги представяше, когато зави край блока по малката уличка, после по другата, където минаваха маршрутките и автобусът. Видя празната пейка на спирката и му се прииска да седне, но потисна желанието и забърза ход. Когато между двете малки блокчета точно преди пазара видя още една пейка, не се замисли изобщо, а седна. Нека го чакат, ще постои така. Размърда пръсти в чорапите и се загледа напред.

Романът на Силвия Чолева Зелено и златно (изд. Жанет-45) е в твоята книжарница и струва 10 лв.
Предаването Артефир по програма „Христо Ботев" е всеки делничен ден от 12.15 -
можеш да го чуеш на 92.9 MHz или тук