Синдромът на недоклащането

Днес ще обсъдим един синдром, на който всеки може да стане жертва - недоклащането.

Този синдром е в пъти по-страшен от кутията на Пандора и с лекота може да превърне всеки спокоен, мил, любящ и всеотдаен човек в  истински вещер/вещица, недоволен от живота на всяко едно ниво.

Скъпи мъже, моля ви никога не напускайте домовете си преди да сте се уверили, че определени вакууми са отпушени, отделили са достатъчно хормони на щастието и на лицата има усмивки. Ще бъде по-добре. Спестяваме следните неща: намусени физиономии, необяснима сприхавост и лека омраза към живота и повечето хора около тях.

Сексът ставал все по-труден с годините? Химията се е изпарила бързо като летен дъжд? И обръщението сладко пингвинче е по-скоро инерция, отколкото израз на желание? Хайде стига. Работа трябва да се върши и тя е за доброто на човечеството.

Представете си прекрасния нов свят, в който:

Касиерите в супермаркета, вече не маркират продуктите с такава злоба, че опаковките им да заприличат на такива от щанда с преоценени стоки.

Нахъсаните  шофьори, която ще си свалят джама, за да напсуват спокойно преминаващия пешеходец, защото се влачи по пешеходната пътека, вече не съществуват.

Шефовете, спират да се държат със служителите си така сякаш те са втора ръка хора и не заслужават да им се говори с мил тон и уважение, защото… все пак нали са ѝ подчинени.

Тишината в спалнята вече не ражда чудовища, а просто е израз на умора след добре свършена работа.

Въобще нека си представим един свят, в който сексът е толкова добър, че дори и комшията пали цигара, а лампите в отсрещния блок не са угасени в името на добрия сън.

И въобще онзи негативизъм толкова характерен за нас, е изклекуван по най-прекия и логичен път.

Автор: Общо взето един клатен човек

А тук можеш да прочетеш истината за ж.к. Люлин - кварталът, в който BMW е религия