София определено диша

Мина и третата неделя от София диша. Готвим се за четвъртата. Да си призная, в изкуството съм не бос, а направо с отрязани крака до кръста, затова няма да коментирам събитието от гледна точка проявите на авторите. Важно е, че хората дойдоха, разгледаха, оцениха. Важно е и че това мероприятие успя да се превърне в ежегодно, а и да разсее и обогати публиката в един лежерен отпускарски месец.

На мен обаче ми направи впечатление и нещо друго. През август София наистина диша - по свой автентичен начин. Този месец градът остана сравнително пълен и го няма онова приятно лежерие да се разходиш самичък по добре познатите ти улици, защото всички са някъде на почивка. Тази година много народ си остана тук. Но да не се отплесвам за промяната във ваканционните привички.

Да започнем най-напред с изминалото събитие. Всички знаем, че излизайки от подлеза на Сердика и отправяйки се по Мария Луиза, се озоваваме в свят, различен от суетата на жълтите павета. Чалгата започва да се чува по-отчетливо, тъмният цвят на кожата, къде вроден, къде от нечистоплътност, става водещ, а имената на класиците се заменят с имената на Азисите (или Анелиите, ако предпочитате). Да речем, на Витошка въртиш на показ новия модел дрешка с три ленти, новото „мило” и не парадираш с последния концерт на Преслава. Минеш ли Джамията обаче, дрешките стават вече с 4-5 ленти и няма и да си говорите за MTV-та като Барбитата от „чиливизията”, ами директно се минава на тъмен ъндърграунд и тясно разбиране на посланията от Сашо Роман и компания. А магазинният панаир на Пиротска е браздата между едното и другото.

Ех, Пиротска... Ако можеше да говори, колко ли софийски истории щеше да разкаже тази така стара и важна софийска улица. От едната й страна - ЦУМ, в средата прелива в Женския пазар, за да завърши в някога бедняшкия софийски квартал Ючбунар. От гетото до ЦУМ, че и с културно събитие в миналата светла неделя.

Влизам откъм Мария Луиза и започвам да търся посетителите, с които съм свикнал на София диша. Там обаче е мармалад. Макар широчка и пешеходна, разминаването е трудно. От едната страна дошлите да разгледат мероприятието, от другата  - шокираните продавачи, продавачки, странни типове и типки, които изживяват дните си във вървеж по границата между двете култури. И хаосът е пълен. Инстинктивно се барам за гъза при всяко блъскане, да видя там ли е още портфейлчето. Пред масите с изложеното е хаос - любопитни да разберат какво се предлага и никога невидели са се слели в едно.

Да не говорим, че на фона на музиката от София диша едно ресторантче геройски опонира със сватбарски хорца. Нямах нерви да видя каква халюцка ще е като сватбарите се омешат с останалия караминьол.

Викам си: „Бе така и така съм се набил в тарапаната, я и един тегел на Витошка да ударя”. Речено-сторено.

Стълбите за входа на подземния телепортал на Сердика ме изпратиха на морето, дето така и още не съм стъпил. Едно приятно шляп-шляп по джапанчици, нагоре-надолу. Ммм, направо ми замириса. Трябваше да се гмурна в шадраванчето и съвсем на плажа да се пренеса. За да стигна и до Витошка, където си беше обичайният гъзовей-парад.

Не ги разбирам някои познати, които не обичат да минават оттам. Че то си е супер. Хем да се усмихнеш - що за пози на нашето малко Шанз Елизе,  където Макдоналдс си е със статут на гурме-кухня; хем... каквото и да си говорим, да поплакнеш окото. Всичкото мода се среща, всичкото жена показва тен и тяло - една прекрасна дискотека без вход, с отворен изход към Националния Дискотечен Център (разбирай НДК), където има едно 10-ина клуба.

Толкова ми е забавно като мина покрай неработещото шадраванче. Какво ви направи толкова бе, че го заклеймихте, потрошихте, че го и спряха. От цялата субсидия за ремонта на булеварда останали толкова пари - това цоцнали. Друг е въпросът защо бяха турили две много приятни чешмички, пък ги разкараха две седмици след откриването на ВИП-пешеходната зона. Щеше да е хубаво да има поне нещо като вода на аванта на Витошка, че не ми се пие кола за два и пе`есе, пък и кола не пия. Ей така, на крак, две-три бързи глътки водица на аванта щеше да е супер. Еми, айде тогава, бира от обичайното място и седнах на зей пазар на една пейка. Радост за окото.

Но вместо да е пълноценен маршът на грациелите, минаващи като на ревю с красивите си крака, подчертани в къси панталонки, поли и токове, половината Витошка седи неоправена. Май тая година заведенията бързо-бързо резервираха места за маси и не остана време за ремонт, та чакълът си седи второ, ако не и трето лято.

Та така, София наистина диша. Диша разнородно, мултикултурно и дори очарователно. Едва ли има друг град, в който да срещнеш толкова различни начини на мислене и поведение, заключени в километър тегел.

Фотография Георги Милушев