Тринайстият месец

Има един тринайсти месец - в часовете, когато юни вече си е отишъл, но слънцето на "джулая" още не е изгряло. И е нито юни, нито юли. Безименен месец, траещ няколко часа, няколко песни, няколко бири и няколко съживявания на огъня (докато на огъня не му писне и не се превърне в Слънце). Като тринайста заплата, която няма за какво да изхарчиш, защото всичко, което можеш да си купиш в този безименен месец, го имаш безплатно и без това. Но ѝ се радваш, прибираш я под дюшека на спомените и чакаш да отлежи и да се превърне във вятър, който да отвее кошмарите на скучната реалност.

Не е задължително този тринайсти месец да е точно между юни и юли. За свободния човек той може да е по всяко време, когато си поиска, защото свободата не се измерва в единици време, а в единици съзнателно разрушени стени и издигнати мостове (в компанията на приятели).

Няма да ви поздравя с "July Morning" на Юрая, защото това отдавна е само един рефлекс, навик (Кучето на Павлов посреща изгрева). А навикът е троянският кон за свободния дух. Да ме прощава Джон Лоутън на Камен бряг. И всички, които се кефят на тази иначе страхотна песен. Когато нещо се стереотипизира, то губи значението и замисъла си и се превръща в обикновен норматив, който се спазва по устав. В рефлекс, в който не се влага истинска емоция, а някакъв неин бутиков заместител. Джингъл белс на Коледа. Юрая на първи юли. "Бяла роза" на сватба. Азис на маса.

Пуснете си джаз по Коледа. Слушайте Влатко Стефановски докато слънцето изгрява на брега на морето. Тропнете едно ганкино с китари на сватбата. Куфейте на Машийн Хед, докато пиете домашна сливова с комшията. Тринайстият месец е спотаен във всички тези действия. Все пак самият Джулай по същество е един своеобразен бунт срещу Системата на стереотипното общество, стереотипния човек и стереотипния живот.

Дори стигнете до крайности - напук на стереотипа слушайте музика на моно плейъри! И им пригласяйте, за да се получи стерео.

В краен случай - но само в краен! - си пуснете "July Morning", теглете ми една сочна и разточителна, и поздравете с усмивка изгряващото слънце. В края на краищата - that's rock'n'roll and it's only here to kick ass and chew bubble gum (and it is all out of bubble gum)!