Вечният спор

Попаднахме на невероятен сайт за правописа и пунктуацията, за който се грижи Павлина Върбанова, доктор по български език, редактор и коректор на свободна практика. Как се пише? действа на принципа „въпрос и отговор” и с него се работи адски лесно – по-добре да търсиш тук, отколкото в печатното издание Нов правописен речник на българския език (2002), да речем, в който повечето от правилата липсват. Най-ценното е, че дамата си е направила труда да се порови в не един и два източника на БАН и е изнамерила тонове примери, само и само да схванем идеята веднъж завинаги. Чукваш в търсачката проблемната дума и на страницата светва всичко за нея, ако пък точно тази липсва, излиза съобщение, че можеш да попиташ администратора (тоест Павлина), който „ще се опита да отговори”. И винаги връща имейл. Имаш ли проблеми с цял един раздел като „Пълен/кратък член”, „Я или Е (голям/големи)” или „Запетая” например, цъкаш върху него и се гмуркаш в морето от всякакви спорни и безспорни положения, взети от дебелите книги.

И ако още не ти се вярва, че Павлина сама се е хванала с тази тежка задача от чиста любов към родната реч, ето ти малко предистория от първа ръка. Всичко започва от личния й блог, където я затрупват с най-различни въпроси от областта, в която е спец, и така й хрумва: „Защо да не направя сайт, в който всеки да чете отговорите наготово”. Справочникът до такава степен гълта от времето й, че напоследък се замисля да напише Теория на грешките – сигурна е, че когато проумеем причините, заради които бъркаме, правописът ни ще се подобри. След тези мъдри слова (казваме го без грам ирония), щеше да е пълна лудост от наша страна да сложим край на разговора ни по телефона и продължихме ето така:

А на вас, коя част от граматиката ви куца? Може би пунктуацията е по-сложна, особено запетаите. Правилата за поставянето им не могат да обхванат разнообразните конструкции, които използваме, защото невинаги следваме езиковите шаблони. За филолозите пък са проблем слятото и полуслятото писане.

Кой е най-често задаваният въпрос на сайта? Напоследък много ме питат дали е правилно да се каже „Има ли някого тук” и „Няма никого”, сигурно са толкова актуални заради филмите, в които редовно се използват. Иначе граматически вярно е да кажем „някого”, а не „някой", но дори и аз не се изразявам по този начин.

Какво бихте променили в българския език? Бих дала свобода при употребата на пълния и краткия член, които са в дисонанс с естествения начин на изразяване. Ако това се случи, вероятно пълният член ще отпадне напълно. Бих ревизирала доста от правилата за слятото, полуслятото и разделното писане, а откакто имам допир с английската пунктуация, се замислям и за запетаите в българския. В английския например с тях се отделя подчиненото изречение, само ако предхожда главното. В обратния случай запетаята спокойно може да се избегне, защото подчиненото изречение естествено следва главното в потока на речта.

Текст Милена Гелева / Фотография Васил Танев (снимката най-горе)