Всички пълнометражни филми, създадени по историите на Йордан Радичков

Горещо пладне, 1965 г.

Реж. Зако Хеския, сцен. Йордан Радичков. Участват: Пламен Наков, Петър Слабаков, Григор Вачков, Руси Чанев, Герасим Младенов, Владислав Молеров, Калина Антонова и др.

В горещ летен ден три момчета се къпят в реката. Едното от тях заклещва ръката си в каменната зидария на железопътния мост. Много селяни, пътниците от влака, които спират наблизо, и екипажите на танковете, участващи във военни тренировки, се стичат до мястото на произшествието. Хората зарязват всичко, което правят; дори маневрите се спират, за да дойдат на помощ на детето. Трябва да се предприемат бързи действия, тъй като нивото на водата се покачва бързо.

Привързаният балон, 1967 г.
Реж. Бинка Желязкова, сцен. Йордан Радичков. Участват: Коста Цонев, Григор Вачков, Георги Калоянчев, Иван Братанов, Георги Георгиев-Гец, Георги Парцалев, Константин Кесимов, Стоянка Мутафова и др.

През втората световна война един балон се откъсва и се спира над едно планинско село в България. Селяните решават да го свалят със залп. Изпречва им се въоръжена група от другото село. Спорът за притежание на балона се превръща в ръкопашен бой. Намесва се полицията.

Последно лято, 1974 г.
Реж. Христо Христов, сцен. Йордан Радичков. Участват: Григор Вачков, Димитър Икономов, Богдан Спасов, Веско Зехиров, Лили Методиева и други.

Останала самотна, къщата на Еврейторов е последната в долината.Всички вече са се изселили в града, само той не желае да приеме действителността. - Край неотдавна завирена долина се белее паянтова, но гордо белосана къщата на Иван Ефрейторов. На дъното на язовира е останало неговото село. Жителите му са се изселили в града. Ефрейторов единствен е останал заедно с баща си и сина си. И няма сила, която да го накара да напусне. Връзката на българина с родните корени е здрава, но нищо не може да спре неумолимия ход на времето напред

Барутен буквар, 1977 г.
Реж. и сцен. Тодор Динов. Участват: Марин Янев, Васил Попилиев, Петър Слабаков, Иван Григоров, Антон Карастоянов, Асен Кисимов, Филип Трифонов и други.

Полицейските камиони и натрупаните мъртви партизани в селищния площад разбиват спокойствието на едно село. Хората успяват не само да понесат това, но и се превръщат в активни участници в историята. Една армия блокира селото. Арестите и разпитът са често срещани. Партизаните се крият в гората. Един от войниците успява да избяга към тях.

Всички и никой, 1978 г.
Реж. Крикор Азарян, сцен. Панайот Жанев. Участват: Велко Кънев, Григор Вачков, Никола Дадов, Константин Коцев, Георги Новаков, Катя Паскалева, Илка Зафирова, Руси Чанев, Васил Михайлов и други.

Действието се развива през 50-те години. Нещо ужасно се е случило в едно тихо селце: убит е човек.За да може объркването да е пълно за младия селски милиционер Иван Мавров, на мястото се събират няколко странни новодошли: ловци на съкровища, билкари, бурна група цигани и луд пчелар, който търси пчелите си.

Веществено доказателство, 1991 г.
Реж. и сцен. Борислав Пунчев. Участват: Ивайло Христов, Мария Найденова, Вера Дикова, Никола Ханджийски, Кирил Господинов, Стоян Гъдев и други.

В с. Мулдава живее кроткият селянин Исай. Въпреки че се демонтира паметникът на Сталин, сталинизмът е жив. Главната грижа на председателя на кооператива е движението на температурата според закачения насред  селото термометър, а животновъдният бригадир действа според мъдрите указания на уводните статии на вестника, които по принцип никой не чете. В този свят на абсурда присъства и човешката глупост. Но идва един момент, в който насилието поражда насилие.

Козелът, 2009 г. ,
Реж. Георги Дюлгеров, сцен. Кристин Димитрова и Георги Дюлгеров. Участват: Иван Бърнев, Анджела Родел, Иван Савов, Красимир Доков, Руси Чанев и други.

 Докато търсят заровено имане, мъж и жена от различни националности сблъскват в трагикомична схватка културните си предразсъдъци,  за да разберат накрая, че породилата се помежду им близост е най-голямото възможно съкровище.

Черказки хроники, 1999 г.
Реж. и сцен. Димитър Петков.

 „Черказки хроники“ представя едни от малкото записани разговори с българския автор Йордан Радичков. В срещата си с камерата в края на 90-те години Радичков говори за киното, театъра, литература, традициите и бита в България, както и за религията и народопсихологията на нашия народ.

45 градуса по Азарян, 2009 г.
Реж. и сцен. Лилия Абаджиева

Две неща са ме направили такъв, какъвто съм. Първо, че съм арменец и нося гена на един изстрадал народ и второ, че съм имал щастието да се родя в Пловдив". Крикор Азарян

През работни моменти от репетиции, разговори с актьорите, противоречия и след скандал изкуството е празник и продължава. Азарян е роден в Пловдив. Фелини е любимият му режисьор. Театърът е любов.  Музата е животът.

От 60 часа записан материал Лилия Абадажиева създава портрет на доайена в български театър.

Това име го забравете, 2017 г.
Реж. Боян Папазов, сцен. Румянка Емануилиду, Боян Папазов

Театралният режисьор Юлия Огнянова (1923–2016) е явление в нашата култура. Нейният бивш съпруг, режисьорът Вили Цанков, който я познаваше като никой друг, пише: "Как не ѝ дойде наум да поиска нещо за страданията си! Как не ѝ дойде наум да поиска нещо за таланта си!...

Жалите я, ама ви е малко страх от нея. Мразите я, защото такива хора носят едно неясно обвинение. Обвинение за греховете ни. Уж няма помен от обвинения, а обвинява...

Иначе е много кротка и можеш да я смачкаш, стига да поискаш". Филмът Това име го забравете разказва за биячите, цензурите, клоуните и "децата" на Юлия Огнянова. Нейните "деца" са лицето на българския театър днес.

От редакторите

Ето къде можеш да видиш програмата.