Жанет 45 представя "Петмез" от Влада Урошевич

Книгата се издава с подкрепата на литературната мрежа ТРАДУКИ.

Заглавие: Петмез

Издава: Жанет 45 (март, 2022)

Автор: Влада Урошевич

Преводач: Русанка Ляпова

Редактор: Милена Попова

Коректор: Мария Венедикова

Корична цена: 17.00 лв.

Брой страници: 248

меки корици

ISBN 978-619-186-711-0

Романът „Петмез“ е голяма прозаична метафора на детството, на неговите тайни и открития.

„Петмез” е едновременно ведра и тъжна книга – тя разказва за чудесата на детството, за сиянието и изконната красота на неговите първи откровения, но и за тъмната страна на този период от човешкия живот – за трагичността на неговия неминуем край.

Урошевич създава проза, близка до магическия реализъм, пълна с носталгия и ирония.

„Да – потвърждава авторът в едно свое интервю, – моят роман наистина е писан със сантиментална носталгия по един изчезнал свят, но и с ирония – както към този свят, така и към моята сантименталност.“

Отзиви за романа „Петмез“:

„Един от най-значимите експерименти в македонската литература през последните десетилетия.”
~ Оливера Кьорвезироска

„Петмез” е роман за носталгията. И за загубата. До неговата поява македонската литература не е имала такава книга: блестяща, затрогваща, искрена, невероятна, неустоима във всякакъв смисъл.
~ Йелена Лужина

„В този роман е представена една изключително рядка по рода си култура на спомените. И наистина, много от вещите, описани в романа, могат да бъдат изложени в някой малък частен музей на спомените: кутията с копчета, откъснали се от роклите на лелите, кутията със семейни фотографии, където познатите някога лица постепенно биват обгърнати от мъглата на забравата, кутията с мъртви светулки, уловени от малкия разказвач... Всички те пазят следи от усилието да се спре времето, да се върнат спомените и да се подредят отново частиците в мозайката от някогашни събития, разпилени безмилостно от отминалото време.“
~ Професор Лидия Капушевска-Дракулевска

За автора:

Влада Урошевич (1934) е сред най-изтъкнатите македонски автори – поет, писател, есеист и критик, чиито произведения са преведени на внушителен брой европейски езици – английски, френски, немски, руски, полски, сръбски, словенски, датски и испански, както и на български.

Роден е в Скопие, завършва философския факултет на университета в родния си град, от 1981 г. работи там като преподавател, защитава титлата доктор (1987) в катедра Общо и сравнително литературознание, а по-късно става доцент и редовен професор в нея. Член е на Македонската академия на науките и изкуствата, както и на ред чуждестранни академични организации като Академията „Маларме” в Париж, Европейската академия за поезия със седалище в Люксембург, Eвропейската академия за наука и изкуство в Страсбург и др.

Носител е на многобройни международни литературни отличия, сред които са френското звание „рицар на Ордена на изкуството и литературата”, ордена на Съюза на писателите в Русия „Златна есен – Сергей Есенин” за поезия; сръбската „Нинова награда”. Творчеството му включва десет стихосбирки, шест сборника с разкази, още толкова романи, както и редица есеистични книги.

За преводача:

Русанка Ляпова (1966) е родена в Бургас, където е завършила английска гимназия. Следвала е сърбо-хърватска филология в СУ „Св. Климент Охридски“ и работи с южнославянски езици. Превела е над 40 заглавия, главно проза и по-рядко поезия и драми от съвременни автори. Отличена е с награда на Съюза на преводачите за превода на романа на Милорад Павич „Пейзаж, рисуван с чай“ (2010) и с грамоти за ярки постижения в областта на превода за „Мама Леоне“ (2014) на Миленко Йергович и за „Домашни духчета“ (2019) на Дубравка Угрешич.

Чест гост е на Белградските преводачески срещи. Обича морето, джаза и споделянето на време и емоции с приятели.

Член е на Съюза на преводачите и на Клуба на театралните преводачи.

11-годишната Лиа, създала книга с разкази: Не трябва да се сърдим, защото животът е кратък (ВИДЕО)

10 книги за вътрешен мир и спокойствие